Алтан с мъка скри усмивката си, но Райлин беше твърде ядосан, за да остане сериозен:
— Кралю, ще направите грешка, ако преговаряте с някой като Раксмаил. Баща ми отиде с предложение за сътрудничество в неговия замък, а намери смъртта си там!
— Враждите между елфите не са проблем на хората — изписка Христизий, но кралят вдигна ръка и ги прекъсна.
— Елфите са били дългогодишен приятел на нашето Кралство. Дълговековен, бих казал — сурово каза стария владетел и Христизий се сви под погледа му. — Нека чуем какво има да ни каже Райлин. Каква е политиката на Империята в последно време?
Райлин сви рамене.
— Поглъщане на повече земи. Така, те станаха Империя. Раксмаил поставя ултиматуми на противниците си и те рано или късно му се покланят. Слуховете са, че използва черна магия за целите си, но предполагам, че Алтан би могъл да коментира повече по този въпрос. Във всеки случай под неговото имперско ръководство елфите на мрака отново почитат Черната Сянка, както по времето на предателя Асмоел. Навсякъде, където започнат да се веят знамената със стилизираната буква „Р“, знакът на Барона, се повтаря картинката, за която говорят Тамия и Алтан. Глад, мизерия, жестокост, несправедливост и това, съчетано с чудовищен верски фанатизъм. Империята на Саликарнас е една враждебна сила, която не търси партньори, а слуги. Прочее, с това е свързана и последната ми новина.
Райлин сви юмруци.
— Баронът е поставил ултиматум на Града на Пророка да се присъедини към Империята или да бъде унищожен.
На лицето на краля се изписа неверие, а благородниците му се разшумяха. Алтан изглеждаше шокиран и направо зяпна.
— Но… — каза той, — Градът на Пророка е защитен магически от нечисти сили! Раксмаил трябва да е полудял!
— Или да използва непозволена черна магия — скръсти ръце кралят. — Какво би казал ти, Алтан.
— Това е невъзможно! — поклати глава младежът. — Прокълнатия не може да стъпи там, нито той, нито слугите му!
— Млади момко — каза Ейнхард, — говорим за политик тук…
— Глух ли сте? — извика му Райлин. — Барон Раксмаил е поклонник на Прокълнатия! Негов слуга!
— Религията често заздравява властта… — каза Христизий, — баронът може да я ползва като аргументация за силата си, без да е искрено вярващ.
— Искрен е — прекъсна го Алтан, — аз бях в замъка на барон Саркорос, когато Казадар призова духът му. Усетих… допира му до душата си… Алтан пребледня при спомена и Тамия нежно стисна ръката му.
Магьосникът я погледна благодарно.
— Моята жена… прогони злия дух… но той вероятно влияе вече на воля из Ралмия.
— Момче — високомерно каза Ейнхард, — моля ви не пълнете политиката с мистически глупости. Ние сме наясно с могъществото на Казадар, но да приемем за чиста монета думите ви за Черната Сянка… великият крал Александър е унищожил този дух преди векове.
— Така ли? — прекъсна го Райлин. — Тогава как го видяхме в замъка на сина му?
— Виденията на Казадар — обади се Христизий, — са ви объркали.
— Вече бях убил Казадар, когато Прокълнатия нападна! — извика Алтан. — Лъжец ли ме наричате?
Благородниците и рицарите се разшумяха отново, влизайки в спор помежду си. Някои вярваха на Алтан, Тамия и Райлин, но други се вслушваха в меркантилните предложения на Христизий. Настана глъчка.
— Успокойте се! — вдигна ръка кралят. В залата настъпи тишина. — Вместо да се карате, ако може да чуя вашите предложения. Райлин?
— Според мен барон Раксмаил ще продължи да разширява Империята си и ние ще сме следващите на неговия прицел. Нашият народ е смел, но малоброен, а баронът ще помъкне несметни пълчища орки и гоблини под знамената си. От името на Гората на Сънищата, умолявам Кралството за помощ.
— Делата на елфите са си на елфите! — извика Ейнхард, но Кралят го стрелна с очи и процеди: — ще ви изгоня.
Графът млъкна и поаленя.
— Лорд Христизий? — обърна се Кралят към стария благородник.
Последният се облиза и каза:
— Аз мисля, че ние правим грешка, като гледаме на нещата тъй емоционално. Според мен трябва да имаме един по-прагматичен подход, да поговорим с тази нова сила и да потърсим търговски, а не военни контакти с нея, за да вземем онова решение, което е най-правилно и благоразумно за Кралството.
Кралят кимна, а Райлин изпъшка от гняв при думите на стареца, който обаче не го и погледна.
— Алтан? — владетелят наклони глава и към магьосника. Младият мъж погледна своя крал и рече:
— Аз вярвам в думите на Райлин, Ваше Величество. Виждал съм на какво са способни поклонниците на Прокълнатия. Ако баронът е един от тях, контактите, за които говори лорд Христизий биха били невъзможни.