Капитан Стиксос прокле и извади сабята си, забивайки я в опашката на мерзкото създание.
То се обърна към него и огнените му очи лумнаха с безумен блясък. Обитателят замахна с предната си лапа и петте му нокътя се кръстосаха с грозен трясък със сабята на капитана.
— Стикс, бягай! — извика Низалия и освободи цяла купчина натрупани бъчонки, които полетяха към влечугоподобната твар.
Обитателят ловко подскочи и ги подмина, за да се изправи срещу Алтан.
Магьосникът извика:
— Спри се! — и за миг люспестата твар бе хваната в невидим капан, неспособна да помръдне във въздуха. Очите ѝ свирепо проблеснаха и в същия миг уродливия език отново изскочи. Алтан прокле и издигна стена от защитен пламък, която пое удара. Чудовището обаче отново бе във въздуха и ноктестата му лапа опасно приближи младежът.
Алтан изкрещя от болка, когато грамадните нокти разкъсаха робата му и оставиха пет грамадни драскотини по гърдите и стомахът му — цяло чудо бе, че никой от ноктите не го изкорми.
Като видя кръвта по тялото му обаче, влечугоподобния демон се сви, сякаш бе направил някаква беля.
Вън от себе си от ярост, Алтан вдигна ръце и го обви с червените си светкавици.
— Върни се откъдето си дошъл! — извика младежът, а Обитателят нададе последен писък и изчезна, превърнал се в пепел.
След победата си Алтан изпъшка и се просна в ръцете на дошлата Тамия, която изпищя при вида на кръвта по тялото на любимия си.
Стиксос веднага дойде с превръзки и спирт за да промие раните и от това Алтан закрещя, но в крайна сметка бе удържан от Тамия и Низалия и след това прегръщан от съпругата си.
— Е, справихме се и с това — въздъхна Стиксос.
— Защо след всяка победа трябва обаче аз да го отнасям — промърмори Алтан, облегнал се на Тамия.
— Остана още малко — опита се да го успокои Низалия, — предстои само Острова.
Оказа се обаче, че не така мислят оцелелите моряци. Потресени от смъртта на другарите си и отвратени от появата на отдавна умрялото чудовище, те не искаха да продължат и никакви увещавания или заплахи от Низалия и Стиксос не действаха.
— Проклети страхливци! — изсъска Низалия. — Нищо. Стикс ще подготви лодка и ще тръгнем с вас.
— Не — поклати глава Алтан, — моряците са прави. Подгответе лодка, но ще отида сам.
— Какво? — в един глас запитаха Низалия, Стиксос и Тамия.
— Вие ми помогнахте достатъчно — въздъхна младият магьосник, — сега се върнете в Ралмия и помогнете с каквото можете.
— Това е лудост! — извика Низалия.
— Не е лудост — внезапно отвърна Тамия и Алтан я погледна изненадан, о — вие не сте виждали Прокълнатия, но ако той е там, това създание е песен. Приберете се по домовете си. Направихте достатъчно. Аз обаче — и някогашната крадла се обърна към мъжа си — идвам с теб.
— Скъпа… — отвори уста Алтан.
— Млъкни и слушай — прекъсна го Тамия, — аз съм виждала Прокълнатия. Ако не бях аз, той вече щеше да те притежава, не помниш ли? Забрави ли предсказанието на Оракула? А безопасността ми… никъде няма да е безопасно, ако се провалиш. Освен това, животът ми без теб би бил напълно и съвършено безсмислен.
Алтан погледна жена си за миг, сетне се отпусна в прегръдките ѝ и двата се целунаха.
— Лодката ви е готова — глухо се обади капитан Стиксос.
Светлината или мрака
Лодката на Алтан и Тамия заседна в плитчините пред брега и двамата слязоха от нея, нагазвайки до глезени в морската вода. Тя бе неестествено ледена и магьосникът и крадлата потръпнаха, бързайки да излязат на пясъчния бряг. Когато го стигнаха, двамата огледаха острова. Личеше си, че някога е бил много красиво място — с гъсти гори и поточета, извиращи между тях.
Сега обаче цялата тази красота по парадоксален начин изглеждаше отвратително — сякаш вътре в нея имаше пулсиращо сърце на злото.
— Вие двамата цял ден ли ще оглеждате околността? — Тамия подскочи, като чу непознатия глас, а Алтан се обърна към него, надигнал ръце. Пред погледа му стоеше ниско джудже, изникнало от нищото, от чиято уста висеше лула.
— Кой си ти? — попита Алтан.
Джуджето изпрати димно колелце във въздуха, сетне отговори.
— По-важно е кой си ти, потомъко на Прокълнатия?
Алтан замръзна.
— Не разбирам какво говориш — тихо каза той.
— О, разбираш, нали дойде тук заради дядо си — отговори джуджето и се усмихна, — беше дълъг път, а злия старец още те чака.
— Откъде знаеш? — повиши глас Алтан. — Как се казваш?
Джуджето се усмихна.
— Хмм — каза то — някога, много отдавна, ме наричаха Клаус.
Дребното създание зачака и като видя, че няма никаква реакция от страна нито на младия магьосник, нито на приятелката му, изсумтя.