— Мда, това е една много неприятна особеност на старите легенди. Помнят великия крал Митраир, но не и спътникът му Дулхейм, избавил го от паяжината на Демоничния Паяк. Помнят лорд Дакавар, паднал в тъмата, но не и опитващия се да го спаси до последно барон Силиан. Помнят Великия Крал Александър, но не и мен.
— Великия крал… — Алтан усети как по гърба му полазват иглички.
— Но той е живял преди хиляди години — довърши мисълта му Тамия.
— Чак хиляди не, малко повече от хиляда — отвърна Клаус, дръпвайки още малко от лулата си.
— Но ти трябва да си… — понечиха да кажат Алтан и Тамия.
— Мъртъв, да — съгласи се джуджето — и аз съм умрял, спокойно. Умрял обаче беше и Обитателят, а това не му попречи да се весне отново.
Алтан и Тамия гледаха неразбиращо, след което крадлата запита.
— Защо си дошъл? — попита тя.
— За да помогна — отговори джуджето.
— На мен? — отвори уста Алтан.
— Не — отговори Клаус и посочи с лула Тамия, — на нея. Разбирате ли, вашия път ви води до Храма в центъра на Острова. Там си стои духът на Прокълнатия, макар че по същото време направлява и барон Раксмаил. Малко е сложно за обяснение. Така или иначе на входа му има магическа преграда.
— Ще я разбия — отвърна Алтан.
— Тц, няма да можеш — пресече го Клаус, — тя е поставена не от Прокълнатия, а от Създателя и срещу такава сила колкото и да се мъчиш, ще бъдеш като теленце блъскащо крепостна стена. Проблемът е, че самия Прокълнат е успял някак да направи дупка в стената и да извлича гадове от отвъдното, докато си държи преградата около Храма, за да не влиза никой, или почти никой.
— Кой може да влезе? — запита Алтан.
— Е, ако си вече мъртъв, като мен, няма проблем — сви рамене Клаус, — но ако си жив, трябва да има умрял човек или пък джудже, което да те покани вътре.
— Значи ти ще ми помогнеш да вляза — запита Алтан.
— Не — поклати глава джуджето.
— Ъ? — не разбра Алтан.
— Ти ще влезеш без проблеми, понеже си внуче на Прокълнатия. За да го обясня по-просто, той е умряло създание, което е излязло в света на живите и за да има равновесие ти, като негов внук, можеш да влезеш в света на мъртвите. Схвана ли? — попита джуджето.
— Аха — колебливо отвърна Алтан, — но тогава…
— Тя обаче не може да влезе — джуджето посочи с палец Тамия, — освен ако не е поканена. Е, аз ще я поканя.
Магьосникът и приятелката му го гледаха за миг.
— Е, хайде, нямаме цял ден — ухили се джуджето, — да тръгваме!
И така Клаус — или неговият призрак — поведе двамата през горските пътеки.
— Много съм доволен, че върнахте Обитателя където му е мястото — бъбреше джуджето, докато ходи.
— Вярно ли е, че Великия Крал Александър го е убил? — запита Тамия.
— Не, не е вярно — отвърна Клаус кисело.
— Но в легендите… — намеси се Алтан.
— Легендите, както казах, подвеждат. Аз го убих — безгрижно отвърна джуджето. — По времето, когато беше на този остров Алекс все още бе твърде объркан и изплашен за такава задача, а въпреки готината елфическа броня, която имаше, оръжията, с които разполагаше далеч не можеха да се мерят със светкавичките, дето ги пускаш.
— А, пристигнахме! — внезапно каза джуджето и Алтан преглътна. В центъра на острова се издигаше уродливо капище, от чиито разбит връх излизаше струя от тъмнина. Сега младежът разбра, че пепелта, скриваща слънцето е най-малката част от чудовищното заклинание, което Прокълнатия използваше, за да почерни света.
— Да не караме добрия старец да ни чака — присмехулно рече Клаус и поведе Алтан и Тамия надолу, стигайки до входа на Храма. На входа и стоеше страховит скелет, загърнат в черна качулка и подпрял се на коса, а зад него вътрешността на мрачното здание бе скрита от зеленикаво сияние, което Алтан разбра, че никога не би могъл да разбие, дори да намереше начин да мине през Пазителя.
— Алтан, Тамия, това е Смъртта — махна с ръка Клаус. — Съжалявам, че изглежда толкова подвеждащо, в селенията на Създателя е като прекрасен ангел, макар и с малко печална физиономия. Тук обаче сме в района на Прокълнатия, а той винаги е издигал в култ грозотата.
— Радвам се, че ме представи така подробно — отвърна скелетът, който Алтан и Тамия гледаха с ужас. — Надявам се да си задоволил любопитството на гостите си. Но не можете да преминете.
— О, хайде стига с тая патетика. Прокълнатия ли те кара да говориш така, не ти отива! — заяде се Клаус. — Добре знаеш, че внукът му може да мине във вътрешността на Храма, така, както самият му дядо измами твоята защита и навлезе обратно в Ралмия, ако се не лъжа за втори път.
— Първия път беше много кратък и не се брои — раздразнено отвърна Смъртта. — Добре, Алтан може да мине.