— Най-сетне се виждаме отново, мой скъпи внуко — рече той и протегна ръце. Този път не бе приел формата на Санарос, беше си фигура от тъмнина, загърната в качулка, под която проблясваха злите му червени очи.
— Трябва да призная — продължи Прокълнатия, — че дойде по-бързо, отколкото очаквах и все пак недостатъчно. Моят верен барон в момента атакува Кралския замък. Падне ли той, Ралмия е моя.
— Не казвай „хоп“, преди да си скочил — с тези думи Алтан вдигна ръце и изстреля светкавиците си по Прокълнатия… за да се превие от болка в следващия миг. Тамия изпищя.
— Магическо огледало — спокойно рече злия дух, — мислих, че си научил урока си от Афтат. Ако не бях аз, вече щеше да си мъртъв.
Алтан го погледна неразбиращо.
— Кой мислиш ти даде това просветление за защитния възел от заклинания? — червените очи се извиха въпросително нагоре. — Създателя? Опасявам се, че той не се меси в делата на хората… Прокълнатия се изкикоти.
Сякаш някой с железен ботуш стържеше по суха шума.
Алтан поаленя.
— Е, може би този път сам ще разгадая възела — извика той и запрати мълнията си по черната сянка, която я пое без видима следа.
— Алти, Алти, дори без огледалото аз съм неуязвим за теб — меко каза Прокълнатия — или за Тамия, ако се надяваш тя да ти помогне, си в голяма беда.
Духът махна с ръка. Младата жена полетя във въздуха и попадна в ръцете на изникнала от нищото статуя, която я хвана в мраморен капан.
— Пусни я! — извика Алтан.
— Всяко нещо по реда си, момчето ми — отвърна Прокълнатия и потри доволно ръце, — първо ще ми се подчиниш и ще ми се закълнеш във вярност, пък после ще мислим за твоите нужди и желания.
— Никога няма да ти се подчиня! — отговори младежът. — Каквото и да направиш!
— Така ли? — рязко отвърна Прокълнатия. — Дори ако заплаша да я убия? Черният дух насочи ръката си към младата жена и Алтан потръпна.
— И после аз съм бил чудовището? — продължи Злият дух. — Ти си готов да пожертваш любимата си, само за да не стане моето. И за какво? Какво ти даде Създателят? Щастливо детство? Грижовен чичо?
Алтан потръпна. В съзнанието му се появи образът на стария вълшебник, който го бе отгледал, както и на ужасните му чудовища.
— Ти си убил родителите ми, а не Създателят! — извика Алтан.
— Не е вярно — отвърна Прокълнатия. — Аз им предложих избор като на теб и те избраха да умрат. Но дори и да е както ти казваш, защо Създателят не ме спря? С какво си му длъжен? Какво ти е дал той? Хората добри ли бяха с теб?
Алтан стисна юмруци.
— По-добри от теб, във всеки случай!
— Ама наистина? Много съм изненадан от това твое мнение. Те не ти дадоха нищо. Отиде при Хоуфгар да му помогнеш, а той те изгони и знаеш ли за какво? За пари!
Алтан отвори уста, за да каже нещо, но не можа да измисли нищо.
— А аз ти предлагам да ми служиш като дясна ръка или нещо по-добро, да станем едно създание, което да управлява Ралмия завинаги. Ако си толкова уверен в добрите си намерения, няма ли да успееш да помогнеш? Няма ли да облагородиш дори и мен?
— Не го слушай, Алтан! — обади се Тамия, но Прокълнатия махна с ръка и тя онемя.
— Ти — задъхано рече Алтан, — ти изпращаш чудовища по хората…
— Не е вярно, Алтан, те сами си ги изпращат — невинно отвърна Прокълнатия. — Те ме измислиха, те ме поискаха преди всичките тези хилядолетия. Аз съм роден от тяхната жажда за мъст. И сега, когато съм дал на барон Раксмаил чудовища, с които да унищожи противниците си, знаеш ли откъде са тези чудовища?
Прокълнатия щракна с пръсти, а пред очите на Алтан се разигра кошмарната гледка на Кралския град, обкръжен от такива същества, че само при вида им той пожела да изтръгне очите си, за да не вижда никога нищо повече, но когато надигна ръце да го направи, се спря, тъй като видя как в небето се бият Райлин и Раксмаил, но докато прекрасния меч на елфа и ледения дъх на дракона минаваха през черния барон и неговото изчадие-скелет като през дим, то сабята на злия вече бе нанесла няколко болезнени порязвания на Райлин, независимо, че елфа се биеше с върхово майсторство.
— Знаеш ли какви са тези същества? — предателски рече Прокълнатия. — Това са техните кошмари и болните им фантазии, придобили живот в отвъдното и освободени, когато границата падна. Всички зли чудовища които виждаш, са плод на човешкия ум. И на елфическия, и на джуджешкия. Най-грозните, на орския. Мога дори да ти кажа кое създание от кои хора е измислено. Крачещите главоноги от жителите на крайбрежните градове. Рогатите демони от хората в Кралството. Кошмара, язден от Раксмаил от светлите елфи. Безликите гърбави войни от джуджетата.