— Млъкни! — извика Алтан.
— Спокойно, Алти. Все още можеш да ги спасиш от самите тях. Но трябва да ми се поклониш. Да се отвориш за мен, да станем едно създание, всесилно и могъщо, което ще управлява Ралмия завинаги!
— Тоест ще унищожи всичко. Каквото и добро да има в мен, ако стана едно с теб, то ще се разтвори в твоята злина. И ти го знаеш. И ме лъжеш.
— Но силата ще е реална! — изграчи Прокълнатия. — Днес в Ралмия, а утре и в други светове! Толкова ли си глупав, че да не го разбереш!
Магьосникът се поколеба за миг. В един момент в съзнанието му избухнаха виденията за неземна сила, са огромна мощ. Прокълнатия изръмжа одобрително.
Но в следващия миг погледа на младежът попадна на Тамия.
— Ти си този, който не разбира! — каза бавно Алтан. — Ние хората, елфите, джуджетата, орките, всички имаме слаби страни и властта съблазнява всички ни, но не тя е най-хубавото нещо. Не и за нас! Ние имаме любовта! Това е, което ни движи! Това е, което ни крепи!
— Тогава спаси тези, които обичаш… — зави Прокълнатия. — Подчини ми се и аз ще ги пощадя!
— Както пощади Дакавар, който превърна в мъртвец! — изплющя гласът на Алтан. — Ти си Баща на Лъжата и можеш само да убиваш!
— Защо толкова ти пука за тия смешни твари? — внезапно изрева Прокълнатия и Алтан падна назад, стъписан от силата на гнева му. — За наглия елф Райлин, който те презираше, само защото си човек и си беден! За парцаливата крадла и просякиня Тамия! Как те посрещна тя! С ритник между краката! Такива са вашите взаимоотношения! На омразата! Те са мои! Всички хора! И ти също! И сега ще те грабна и ще владея Ралмия навеки!
Алтан трепереше пред гнева на ужасното създание, но сетне отговори.
— Горкият ти, толкова самотен и изпълнен със злоба. Ти не разбираш, защото няма как да разбереш. Никога не си обичал и никога няма да обичаш. Никога не си бил обичан и няма да бъдеш обичан. Създаден си с омраза и си служил на омразата цял живот. Ти, при цялата си сила, си една грешка.
— Една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Вече победих Смъртта. Ела при мен и ще направим света, както го искаме.
— Ще го направиш кух и безрадостен и накрая ще го унищожиш. Тъй като ти можеш само да рушиш, а не да създаваш.
Прокълнатия се сви.
— И аз, дядо — очите на магьосника се насълзиха, — не мога да ти помогна, защото когато помоли да те облагородя, ти не беше искрен. Ти дори не можеш да бъдеш искрен.
Гласът на магьосника потръпна, сетне стана по-силен.
— Отричам се от теб!
Прокълнатия остана за миг мълчалив, сетне отговори тихо и в този миг изглеждаше стотици пъти по-застрашителен дори от Смъртта.
— В такъв случай гледай как всичко около теб умира и умри с него.
И в следващия миг качулката и наметката рухнаха, разкривайки кълба от мрак с толкова уродлива форма, че Алтан изкрещя и Тамия, която беше под заклинание за безгласие също отвори уста в безмълвен писък. Мракът изстреля от себе си черни пипала и уви магьосникът и приятелката му, изсмуквайки живота от тях като цвете, попарено от слана, а в очите им се разкриха ужасни видения, за това как кошмарните създания, обсаждащи Кралския град стигат до върха на крепостната стена и рицарите, джуджетата и красивите елфи рухват под ударите им, как Раксмаил приема удара на Райлин, за да хване в капан меча му и надига сабя за удар, който ще разкъса гърлото на младия ездач…
И в този миг отвсякъде блясва ярка светлина и се чува гласът на Клаус.
— Достатъчно. Ти загуби, Сянко.
— АЗ НЕ МОГА ДА ЗАГУБЯ! — отвръща гласът на Прокълнатия, гърлен и отвратителен, гласът на цялото зло, събрало се от цялата вселена в едно.
— О, напротив — отговаря Клаус, — за теб играта свърши още когато загуби Дакавар от Алекс в онзи съдбовен ден в тронната зала на Ралмия.
— Но понеже наруши правилата — чу се и гласът на Смъртта, а Алтан отнейде видя, че това вече не е скелет, а прекрасен, страшен ангел с черна коса и дълъг, тъмен меч — и понеже разкъса пределите, сега ще се срещнеш с последиците от своето деяние.
И ангелът замахна с меча си и едно от черните пипала рухна, а Прокълнатия изкрещя.
И отнякъде се появи млад бляскав войн в златни доспехи, известен на хората като Великия Крал Александър, който надигна красив елфически меч и второ от пипалата падна.
След това дойде втори войн, като син на първия. Това наистина бе неговият потомък Майкъл, който нанесе втори удар, а доведеният му брат Джеси също се яви и освободи Алтан и Тамия от капана им.
— Справи се добре, а мисля, че съм по-подходящ за твой дядо — намигна му Джеси, чиято коса бе тъмна като тая на Алтан.