Дойдоха още двама войни, приличащи на Алекс — Джефри и Чарли. Нанесоха кръстосан удар с мечовете си, събаряйки още от тъмните пипала.
Накрая се появи рицар в черни доспехи, които изсветляваха с приближаването му.
— За втори и последен път — прошепна рицарят, който беше лорд Дакавар.
Спаси ме, внуко мой — чува се гласът на Прокълнатия, който вече бе лишен и от страх, и от омраза. В него се усещаше само неизразим глад за бедствия и нещастия, бездна, в която потъваше всичко.
И за миг всичко изтръпна, всичко замръзна и Алтан разбра, че изборът е негов. Че винаги е бил негов. Че той е бил нишката, на която Прокълнатия е разчитал.
— Съжалявам, дядо — отвръща той и запрати светкавицата си по Тъмнината, но тя вече не бе пурпурна крива мълния, а лъч от сияйна светлина.
И в следващия миг армиите от създания около Кралския замък изчезнаха.
Барон Раксмаил така и не нанесе своя удар, а се озова без своя Кошмар в небето и с тяло, отдавна унищожено, че да задържи духа му в себе си. Разпадна се на черна локва, която се изля в земята под Райлин и изчезна без следа.
А Тъмнината, която бе Прокълнатия се разсея и изчезна.
Завинаги.
Епилог
Готлиб нададе победен рев, когато Раксмаил рухна от своя скелет и се разпадна.
Райлин се огледа. Цялото тяло го болеше. Битката бе продължила дълго и той не се бе разминал без наранявания.
— Какво стана? — попита елфът. Чудовищата бяха изчезнали, все едно никога не ги бе имало, а тъмното небе започна да просветлява. Когато слънчевите лъчи докоснаха крепостните стени, оцелелите радостно вдигнаха ръце и нададоха победни викове.
— Алтан май е свършил работата — отговори леденият дракон, сетне рязко се спусна към Града, тъй като усети накъде гледа господарят му.
Райлин скочи от дракона си, когато той кацна насред града и падна право в прегръдките на Лисия.
Двамата останаха задълго заедно.
Светлите фигури наобиколиха Алтан, всяка от които бе усмихната и го поздравяваше. Тамия се спусна към любимия си и двамата се прегърнаха щастливо, а около тях се появиха още светли фигури — на магьосници, на двама моряци — мъж и жена, на красиви елфически дами, на смели войни.
— Свършихте една изключително прекрасна работа — усмихнато каза Клаус.
— А Алтан се справи много по-добре от мен на предизвикателствата на Прокълнатия — отвърна снажният рицар, който бе лорд Дакавар.
— Ти винаги си бил черната овца на групата — отвърна му усмихнат червенокос мъж, стоящ до него.
— Танцьорът, по-тихо — престорено намусено отвърна рицарят.
— К-какво стана? — попита Алтан притеснен.
— Свърши нещо, което аз и Дак започнахме преди няколко века — отговори му Алекс, който се бе облегнал на меча си.
— Типично за теб е да трябва още сто човека да помагат и да довършват пакостите — намеси се морякът, който Алтан нямаше как да знае, че е Роло.
— Спокойно сега — вдигна ръка Джеси, — мисля, че е време да обясним точно какво стана.
Алтан погледна далечния си роднина очаквателно.
— Историята е много дълга, но поне мисля, е интересна. Преди много, много време, Оракула…
— Ето ме — обади се появилият се светъл образ на старицата.
— Да, преди много време тя предсказа, че лорд Дакавар ще донесе краят на Прокълнатия. За да спре това Сянката изкуши рицаря на своя страна и с негова помощ осъществи терор от няколко века, през които сполучи да създаде и противния си син, моят неуважаван баща барон Саркорос. После Оракула направи ново предсказание, че момче от друг свят ще спаси Ралмия от Прокълнатия. Сянката реши пак да изиграе пророчеството и така извика Алекс, който, по времето, което дойде не бе нищо особено. Планът му обаче се провали и той бе убит. Духът му обаче си намери вратичка, чрез която да продължава да твори зло. Като всяко създание след смъртта си той премина в отвъдното, а в негово отсъствие амбициозният му син реши да отвори вратата към Отвъдното, използвайки Перлата на Феникса. Това устройваше Прокълнатия, който така щеше да се върне в Ралмия заедно с всички хубави създания, които видя да нападат Кралския град. За нещастие, Саркорос се оказа свръхамбициозен и реши да завладее и светът на Алекс, като създаде потомство там. Така се появих, хм, аз. С помощта на потомък на Алекс, който пък бе прехвърлен обратно в родния му свят — Джеси потупа Майкъл по рамото, — аз успях да запазя себе си от изкушение, подобно на твоето сега, макар че ти се справи по-добре. Трябва да отбележа, благодарение на Тамия. Любовта ти към нея те предпази от мрачните видения, които Черната Сянка хвърли в ума ти и затова бе жизненоважно тя да е в Храма.
След загубата на Саркорос, на Прокълнатия му оставаха две възможности и той използва и двете. Първо успя да поквари няколко елфически рода, начело с лудия Асмоел, които трябваше да го призоват обратно с помощта на Перлата на Феникса. Номерът мина, но двамата юнаци тук — и Джеси посочи две руси момчета, удивително приличащи на Алекс и Майкъл, — това са Джефри и Чарли, те спряха Прокълнатия и така той остана с една възможност. За да спра баща си, аз се отказах доброволно от тъмната магия, която имах. Тя обаче отново бе събудена, когато мой далечни потомци се събраха с други магьосници. Така се появи ти, Алтан. Сянката начаса реши да се върне в своето тяло и затова използва покварения Казадар, с който ти обаче се справи блестящо. За съжаление тъмният ритуал вече бе извършен и духът на Прокълнатия бродеше из Ралмия, нарушавайки баланса между света на живите и мъртвите.