— С мен той го наруши за няколко века — обади се Дакавар, — навик му е.
— Въпреки това ти, Алтан, още му беше нужен — обясни Джеси. — За да може той да се установи трайно в Ралмия.
— Значи ако аз бях умрял — отвори уста Алтан.
— Той щеше да се върне в Отвъдното — кимна Джеси.
— Толкова хора умряха! — възкликна младия магьосник. — Ако знаех аз…
— И това щеше да е грешка — поклати глава Джеси — така щеше да протакаш нещата няколко века, докато той поквари някой от кралете на Ралмия отново да използва Перлата не по предназначение. Този дух бе станал прекалено могъщ и опасен и трябваше да бъде спрян.
И ти го направи. Завинаги.
— Но… — отвори уста Алтан, — защо не дойдохте по-рано? Защо Създателят ви изпрати чак на края?
— Защото това, което Прокълнатия каза, е вярно — обади се мрачен магьосник, който стоеше зад Джефри и Чарли. Дракал, някак разбра името му Алтан.
— Хората създадоха него и ужасните същества, които той призова. Създателят ни е оставил правото на свободния избор, а голяма част от света избра злото, което, в нашия случай означава, че са избрали Прокълнатия. Затова решителния глас накрая падна върху тебе, върху потомъка на Прокълнатия. И ти го отхвърли.
— Значи вече няма да има зло? — попита Алтан.
— О, ще има — отвърна друг магьосник, стоящ зад Джеси и до приятеля му Майкъл. Далвон, узна името му Алтан.
— Хората са лоши понякога, Алтан. Ще има и други тъмни магове. Но никога няма това да носи такава заплаха за Ралмия, както досега. Защото центъра на злото, умът на мрака, Прокълнатия, вече е унищожен.
— И това заради теб — казаха в един глас светлите образи.
— А сега — каза Клаус, — за нас е време да си тръгнем. Но преди това… — и духовете се завъртяха в бляскава вихрушка около Алтан и Тамия. Двамата се прегърнаха и в следващия миг се озоваха в Кралския град, точно до Райлин и непознато красиво момиче-елф, с което се бяха прегърнали.
— Откъде изскочихте? — обади се леденият Готлиб, който тъкмо разговаряше с огромен червен дракон.
— Дълга история — отвърна Алтан, внезапно обзет от чувство за лекота. Той се обърна към Тамия и двамата звучно се целунаха.
— Видяхте мен и да не останете по-назад… — каза приятелят им Райлин, — да ви представя Лисия!
— Алтан — чу се немощния глас на крал Хоуфгар, — ти си тук…
— Успяхте ли… — започна Леседил.
— Да — каза Алтан и за миг всички замлъкнаха, — успяхме. Прокълнатия го няма. И никога повече няма да го има!
И така битката с Прокълнатия най-сетне завърши. Алтан се върна на поста си на придворен магьосник, а след смъртта на Хоуфгар, който остана бездетен, Алтан стана и крал. Заедно с жена си той имаше две момчета и три момичета, които наследиха магическата дарба на баща си и находчивостта на майка си. Райлин и Лисия също се ожениха и си имаха син, младо елфче, което Райлин нарече на баща си, Райсил.
Годините минаваха, а хората постепенно забравиха за Прокълнатия. Култовете по тъмната магия залязваха и вече ги практикуваха само луди, или шарлатани. Елфите възстановиха своята Гора, с помощта на отнесените семенца и магическа помощ от Алтан, а само десет години след опустошението никой не можеше да познае, че някога е имало такова. Орките и джуджетата най-сетна заживяха в мир.
Ралмия остана свят на светлата, чиста магия и на добротата.
Тук свършва приказката за света на Ралмия.