Владетелят кимна.
— Благодаря за вашите съвети. Утре ще обявя своето решение. Разпускам съвета!
Кралската Дума
— Какви бяха тези ужасни старци? Напомнят ми на благородниците на черните елфи! — каза възмутено Райлин.
Тримата се бяха покатерили на гърба на могъщия Готлиб, чиито криле ги бяха издигнали високо във въздуха. Ралмийските земи се виждаха отдолу като на длан, украсени в красивите цветове на есента, докоснали високите треви и редките дървета. Вятърът вееше косите на тримата ездачи на дракона, доставяйки несравнимо удоволствие на Алтан и Тамия и охлаждайки гнева на Райлин.
— Вероятно защото са благородници — отговори на въпроса на елфа Тамия, — те навсякъде са такива.
— Нашите не са такива — възрази Райлин, — помниш елфическия крал.
Действително кралят на елфите се бе отнесъл много дружелюбно преди седем години, когато бе приютил Алтан, Тамия и Райлин в една от резиденциите си и ги бе защитил от чудовищен убиец, изпратен от магьосника Казадар.
— И нашия Крал, Хоуфгар, не е лош — каза Алтан. — Проблемът е обаче, че мрази да се налага със сила на хората и затова често удовлетворява глупавите желания на Ейнхард или пък змийските искания на Христизий.
— Тези говориха най-много — мрачно се обади младият елф — и все глупости.
— Глупостите са специалитет на Ейнхард — отговори Тамия, — той е дебел и нагъл. Мрази всичко, което не е благородник на Кралството, а от завист мрази и половината благородници.
— Веселяк, значи — кимна Райлин.
— Звучи като орк — чу се гласът на Готлиб. Тамия и Алтан се засмяха на сравнението.
— А другият? — попита елфът.
— Христизий е лош — отговори Алтан, — много лош. Хитър и опасен старец. Всяко предложение за нов данък идва от него. Всяко решение, изгодно за благородниците, а не за хората, пак е от него. За съжаление е много убедителен оратор и винаги дава логични аргументи на тезите си. Трудно е да бъде оборен. Когато споря с него… — поклати глава Алтан, — се чувствам глупав, като малко нетърпеливо дете.
— Ти си много по-умен от него! — отвърна Тамия и се притисна силно до съпруга си. — Това, че той говори много, а не казва нищо, е минус, а не плюс.
— Да, лошото е, че кралят го слуша — направи кисела физиономия Алтан, — но стига за нашата политика. Кажи какво става в моя роден град?
— Лошо, Алти, много лошо — поклати глава Райлин. — С Готлиб често обикаляме там и става все по-зле.
— Последният път опитаха да ни свалят от небето — засмя се леденият дракон. Когато се бе явил за пръв път пред ездача си преди години, той бе говорил почти несвързано, но сега се изразяваше дори по-добре от него.
— Аз обаче замразих стрелата за балистата и накрая орките я счупиха. Черните елфи не бяха особено доволни — при тези думи Готлиб се разкикоти доволно, при което Алтан и Тамия едва не паднаха.
На магьосника обаче не му бе смешно.
— Раксмаил иска да убие най-известния герой на Ралмия? — не вярваше на ушите си. Да, бе видял как баронът оставя Райсил да умре, но все пак публично никога не се бе осмелявал да го гони.
— Има награда и за мен и за дракона — потвърди опасенията на Алтан Райлин. — Властта му вече е абсолютна, Алти. Онова, което е било по ваше време, е песен.
Магьосникът потръпна. По негово време черните елфи контролираха цялата реална власт. Какво ли бе сега?
— Гладиаторските сражения са се изродили в хвърляне на невинни хора на ужасните зверове на барона — продължи разказът си Райлин. — Вече има вечерен час из целия град, ако стражите хванат някой след залез, той става следващата вечеря за гладиаторските зрелища. Храмовете на Прокълнатия никнат като гъби след дъжд, а поклонниците му се множат, макар да са главно орки и гоблини.
Алтан сви очи.
— Аз съм виновен, чрез мен Казадар върна това нещо в нашия свят.
— Ти мислиш, че Прокълнатия лично дърпа конците на барона? — запита Райлин, но бе прекъснат от Тамия.
— Алти, помниш ли какво стана, когато се видяхме за пръв път? — попита тя с меден глас.
Магьосникът се размърда от неприятния спомен.
— Аха — каза той, — срита ме там, дето не трябва.
— Ако пак кажеш, че ти си виновен за каквото и да е деяние на барона или мерзкия му господар, да знаеш, че ще повторя упражнението. По никакъв начин не можеш да се терзаеш за уродливите ритуали в чест на Черната Сянка!
Алтан се обърна назад, за да види сериозното лице на съпругата си и простичко каза:
— Обичам те — сетне двамата се целунаха.
— Горчиво! — извика Райлин, смеейки се. — Не, наистина, кога ще си имате дете?