— Това е добър въпрос — кимна Алтан и се ухили.
— Така е, досега отлагахме по тази или онази причина: година-две да поживеем, после да се утвърдим в Двореца… — усмихна се крадлата, сетне усмивката ѝ угасна, когато видя лицето на Алтан да помръква.
— Какво има? — попита тя.
— В какъв свят бихме създали нашето дете, скъпа, ако барон Раксмаил спечели тази война? — поклати глава той.
— Какво имаш предвид? — объркано попита Тамия. — Мислиш, че той ще нападне и Кралството?
— А защо не? — отвърна магьосникът. — Ако Прокълнатия е зад него, ще го направи. Аз знам как мисли той. Бил е в мен.
Алтан потрепери.
— А и всички знаем древните легенди — добави Райлин, — ако Алтан е прав и наистина Черната Сянка стои зад Империята на Саликарнас, ще трябва да се обединим срещу нея, за да имаме някакъв шанс.
— Дано и Кралят го осъзнае — мрачно каза Алтан и сърцето на Тамия се изпълни със страх, тъй като не знаеше какво да каже, за да успокои любимия си.
Огънят, който пукаше зловещо върху върховете на факлите нито топлеше, нито хвърляше светлина в мрачната зала на порутения замък, принадлежал някога на барон Саркорос. Статуята на стареца стоеше от дясната страна на друг монумент, изобразяващ самия Прокълнат, а насреща стоеше трети паметник, на мрачния Рицар на Смъртта лорд Дакавар.
Алтан разпозна мястото и по тялото му изби студена пот, а сините му очи напразно се взираха в гъстите сенки, от които долиташе змийски съсък.
— Мен ли търсиш, момче — чу се глас, подобен на трошенето на сухи есенни листа. Алтан се обърна стреснат и видя Прокълнатия да стои на няколко метра от него — сгърчен от злоба старец, увит в тъмен плащ, над чието сбръчкано от годините лице бе схлупена качулка.
— В-върви си — отвърна магьосникът, правейки крачка назад.
— Не мисля — отвърна Прокълнатия и пристъпи към своя далечен потомък, — знаеш ли, аз наистина харесвам твоето тяло и бях доста ядосан, когато сладката малка Тамия ме изхвърли оттам. Но нещата се наредиха по-добре.
— Раксмаил — поклати глава Алтан, — ти стоиш зад него!
— Не е ли очевидно? — разсмя се Прокълнатия. — И все пак, момчето ми, макар простолюдието да е обречено, за теб има шанс. Ти си от моята кръв, носиш моята магия. Ела при дядо си и ще имаш шанса да управляваш един прекрасен нов свят.
— Махни се! — извика Алтан. — Отричам се от теб.
Прокълнатия се усмихна.
— Тогава ще умреш.
Очите му лумнаха и червените мълнии изхвръкнаха от тях. Алтан изкрещя и се събуди, облян в пот. Въздухът идваше на пресекулки в дробовете му.
— Скъпи, добре ли си? — попита Тамия.
— Аз… да — отговори магьосникът, — просто… лош сън.
Тамия го прегърна и го целуна, първо по челото, а после и по устните.
— Значи няма от какво да се притесняваме.
Двамата заспаха прегърнати и в обятията на любимата си, Алтан бе недостижим за Прокълнатия.
Кралят събра следващия съвет рано сутринта, затова повечето благородници бяха сърдити, особено дебелият Ейнхард, който не бе успял и да закусва. Христизий изглеждаше угрижен и дългите му пръсти, подобни на голи охлюви, се търкаха един в друг, милвайки скъпите му пръстени. Алтан бе още уморен заради ужасния кошмар с Прокълнатия и затова изглеждаше леко неадекватен. Тамия го гледаше с известно безпокойство. Райлин бе изпънат като струна, чакащ с нетърпение решението на владетеля Хоуфгар.
Кралят поздрави всички, сетне прочисти гърлото си. Под очите му имаше кръгове, което означаваше, че цяла нощ не бе спал, а бе обмислял какво решение да вземе.
— Скъпи приятели, драги гости — започна той колебливо, — аз претеглих внимателно решенията, които предложихте. Признавам, аз бях заинтригуван от предложението на лорд Христизий.
Старият благородник раболепно погледна своя владетел, като дете, което бе похвалено и безцветните му устни се разтвориха в коварна усмивка. Райлин тихо простена, Алтан също въздъхна.
— Действително — продължи кралят, — едно търговско споразумение с такава могъща държава би могло да оправи баланса на съкровищницата, да ни даде повече средства, с които от своя страна бихме могли да намалил налозите и да осигурим на хората по-добър живот — погледът на Хоуфгар нарочно се спря Христизий, чиято усмивка помръкна.
— Въпреки това обаче, аз не мога да не се вслушам в предупрежденията на Райлин, Алтан и Тамия, трима герои, признати в цяла Ралмия, герои, които добре познават барон Раксмаил и неговите методи. Не мога да пренебрегна и възстановяването на човеконенавистния култ към Прокълнатия, донесъл в миналото толкова беди на нашата страна.
Кралят поглади брадата си.
— Според легендите, преди великият Крал Александър да бъде призован от далечно селение за помощ, тук, в тази тронна зала се разпореждал самият Прокълнат. Тогава в Ралмия бил настанал невиждан упадък, пътищата били занемарени, а по тях върлували чудовища. Ако Черната Сянка действително манипулира по някакъв начин барон Раксмаил, то тогава би било ясно, че всякакво споразумение и всякакви преговори биха били невъзможни.