— Ако, ако — намеси се Христизий, който не харесваше в каква посока се насочва разговорът, — аз още вчера казах, че според мен баронът използва религията като допълнителна аргументация на властта си. Доказателство за това са думите на нашия скъп елфически гост — старецът се усмихна и кимна към Райлин.
— Как така? — изненада се елфът.
— Вие казахте, че баронът смята да нападне Градът на Пророка, прав ли съм, или крив? — оголи зъби Христизий.
— Прав — кимна елфът, — но какво…
— А почитаемия придворен магьосник Алтан каза, че Градът е защитен от черната магия на Прокълнатия, нали така? — благородникът насочи погледа си към Алтан. Младежът се размърда притеснено, усещайки, че го водят за носа, но кимна.
— Така е… Оракула има защита, която злите сили не могат да преминат.
— В такъв случай, трябва да приемем, че баронът блъфира с религията от Прокълнатия, тъй като ако действително имаше тази магия, той не би могъл да нападне Града, нали така? — разпери ръце Христизий.
Алтан отвори уста, сетне я затвори. Райлин също изглеждаше озадачен, а кралят бе сключил вежди.
— Какво би казал, Алтан? — запита накрая владетелят.
— Аз… — поколеба се магьосникът, сетне обаче си спомни кошмарът си, — аз съм убеден, че Прокълнатия контролира барон Раксмаил. Не мога да кажа как съм убеден, но съм сигурен в това.
— А не се ли опитваш да спечелиш помощ за твоите приятелчета елфите — изпусна нервите си Христизий, — лишавайки ни от купища пари?!
— Когато Раксмаил построи Храм на Прокълнатия тук, всичките пари на света няма да те спасят! — извика Райлин, отвратен от алчния благородник.
— Как смееш! — обади се Ейнхард, подкрепен от виковете на още няколко благородника.
— Тишина! — извика кралят. Лицето му изглеждаше страшно.
— Уверявам ви, Райлин, че Прокълнатия НЯМА да стигне до нашия Замък!
Хоуфгар се бе обидил на репликата на елфа и Райлин разбра, че е допуснал грешка с изказването си.
— Както граф Ейнхард отбеляза вчера, ние не можем да се месим във вътрешните свади на елфите — продължи Кралят, все още червен от яд, — така, че не очаквайте да ви изпратим помощ във войната.
Райлин зяпна.
— От уважение към вас обаче — той вдигна ръка, — няма да влизаме в контакти и с барон Раксмаил. Ще запазим пълен неутралитет.
Христизий изграчи нещо недоволно, но Кралят му хвърли кръвнишки поглед и той млъкна.
— И много добро решение, Ваше Величество! — обади се Ейнхард. — Не бива да се месим в кавгите на не-човеците!
Лицето на Райлин се изкриви от гняв.
— Вашият неутралитет ще ви изиграе лоша шега, кралю — отговори русокосият младеж, скърцайки със зъби. — Вие може и да не искате контакти с барон Раксмаил, но когато ордите му ни прегазят, той сам ще осъществи контакт с вас.
Сетне елфът се завъртя на пети и излезе от тронната зала.
Алтан се изправи и тръгна след него, следван от Тамия.
— Вие двамата, накъде? — извика кралят. — Не съм ви освобождавал?
— Моите уважения, Ваше Величество — обърна се Алтан, — но моето място е при елфите. Няма да ги оставя сами срещу Прокълнатия.
— Нито пък аз — тихо му прошепна Тамия.
— Обзалагам се, че Раксмаил трепери от ужас — изцвърча Христизий. — Прав ви път!
Отново в полет
— Съжалявам, че стана така — каза Райлин, докато Готлиб се издигаше високо във въздуха, яхнат от трима: своят ездач и неговите приятели, Тамия и Алтан.
— Тъкмо бяхте уседнали в Замъка — продължи елфът, — не трябваше да зарязвате всичко.
— Зарязахме само Ейнхард и Христизий, а те няма да ни липсват. Никак дори — горчиво се засмя Тамия.
— Жалко е, че кралят реши да се вслуша в тях — тъжно каза Алтан, чиито поглед бе вперен в полята надолу, — не можах да направя нищо. Понеже съм млад, не се ползвам с голямо доверие, а това, че съм магьосник само пречи.
— Това решение ще струва скъпо на краля — поклати глава Райлин, — но за съжаление може да се окаже пагубно за елфите.
— Не говори така — отговори Алтан, — все ще намерим начин да отблъснем барона…
— Не си виждал силите му, Алти — гласът на Райлин трепна и магьосникът с ужас установи, че приятелят му е изплашен.
— От векове никой не е събирал такава орда — продължи елфът. — Гоблини, орки, разбойници, гноми, всякаква измет се струпва под знамената му. Моят народ е силен и храбър, но малоброен. Дори с Готлиб не можем да преборим такива пълчища.