— Ще намерим начин — отговори Тамия, — когато тръгнахме срещу Казадар, всичко изглеждаше отчайващо, а се справихме. Ще успеем и сега.
Райлин не отговори, но Алтан за пореден път се възхити на куража и силата на жена си. Тя е най-силна от трима ни, помисли си той. Бе тръгнала след него, макар това да бе отнело мечтания ѝ живот в Замъка и не бе казала нищо. А сега, макар че тя бе жена, от уж нежния пол, успокояваше тях!
Летяха до късно вечерта и вече отдавна се бе мръкнало, когато Готлиб намери пещера, достатъчно голяма, че да го побере и така изглеждаща, че да не съдържа неочаквани домакини — орки, тролове или други дракони.
Тримата седнаха там и уморено хапнаха от сушените плодове, които елфът носеше със себе си, докато дракона отлетя някъде навън да си търси храна. В планината времето бе мразовито, но Алтан реши проблема, като накладе огън с едно щракване на пръсти. Годините бяха полирали магическите му умения и сега той, макар и още много млад, бе могъщ вълшебник, а заклинанията, които ползваше бяха разнообразни и силни.
Готлиб се забави и тримата се заприказваха без него.
— Подвизите ти се разчуха надлъж и шир, Райлин — усмихна се Алтан, — разкажи нещо повече.
— Е, недей да скромничиш — отвърна Райлин — и ти стана известен. Мълвата из Ралмия е, че чрез магията си спасяваш посевите на обикновените хора, като пропъждаш опасните бури и градушките.
— Това са… ежедневни работи — поклати глава Алтан, — не ходя насам-натам, да се бия с разни чудовища. Докато ти с това си известен!
— Не е голяма битка — с престорена арогантност навири нос Райлин, — повечето от чудовищата са всъщност банди орки или обикновени бандити, които се разбягват щом видят Готлиб. Е, има и опасни.
— Какви? — запита Тамия.
— Черни окултисти — отвърна Райлин и шеговитото изражение изчезна от лицето му, — луди магьосници. Напоследък са се активирали много.
— Така ли? — вдигна вежди Алтан. — Странно е, че кралят не ми е казал. Все пак аз убих Казадар, а неговата сила бе значителна. Бих могъл да помогна срещу такива врагове.
— За да ти каже кралят за тях, на него първо трябва да му го кажат благородниците — отговори Райлин, — а те не са засегнати. Окултистите не нападат масивните крепости и сияйните рицари. Те тормозят простите хорица, плашат ги с магиите си и им искат жертви, за да извършват гнусните си ритуали.
Елфът потръпна.
— Говорят нещата, дето ги казваш и ти, Алти. Че Прокълнатия отново е тук.
Алтан въздъхна и стисна косата си с две ръце.
— Толкова съжалявам… ако не бях аз, нямаше да има как той да се върне.
Тамия приближи съпругът си и нежно го прегърна.
— Стига вече, говорихме за това, нямаш вина за Прокълнатия. Нито затова че Раксмаил се е вслушал в зова му.
— Тя е права, Алтан — каза Райлин, — единственото, за което си отговорен е смъртта на Казадар, а тя не е нещо, от което да се срамуваш.
Алтан се усмихна слабо.
— Благодаря ви.
Малко по-късно тримата заспаха.
Огънят пукаше в тронната зала на Ралмия, но някой бе поставил самият трон наобратно и Алтан не виждаше Хоуфгар, който стоеше на него.
— Кралю? — попита той и приближи тронът. Неусетно се озова до него, но вместо стария владетел, към него се обърна Прокълнатия.
— Бях забравил колко приятно е тук — рече той и се усмихна зловещо.
Алтан се отдръпна ужасен назад.
— Много мило, че ги оставихте на мен, скъпо момче — продължи Злият. — Явно все пак в теб има някаква подсъзнателна лоялност към дядо ти.
— Никога няма да се добереш до Кралството, отрепка такава — отговори младежът с изненадващо и за себе си ожесточение, — дори и да можеш да преодолееш елфите, Перлата на Феникса няма да ти позволи да стигнеш Замъкът.
— Пречи ли ми сега? — вдигна ръце Прокълнатия. — Трябва да разбереш, мило момче, че силата на Перлата е ненадеждна, както всичко това, което наричате „добро“. Тя може да бъде измамена. Към нея няма да доближи ужасния зъл дух, а баронът на черните елфи Раксмаил. Освен това кавгите, интригите, тесногръдието, всичко това, което в момента върлува в Кралския двор ме привлича така, както меда привлича мухата.
— Но ти ме привличаш най-много — Прокълнатия погледна младежа, — все още имаш шанс да ми служиш. Ако го направиш, мога да бъда щедър и да пощадя сладката малка Тамия…
— Не смей да я докосваш! — извика Алтан и запрати една светкавица по Черната Сянка. Прокълнатия я посрещна с грозен смях, а в следващия момент Алтан бе грубо разтърсен.
— Ъъ, какво? — изпъшка той, виждайки пред очите си разтревоженото лице на Тамия.