— Щеше да ме убиеш с тая проклета мълния! — отвърна Райлин, който се изправяше от земята, на която се бе претърколил.
Алтан пребледня.
— Скъпи Създателю — прошепна той, — съжалявам, Райлин.
Елфът остана намръщен, след което погледът му омекна.
— Няма нищо, сигурно си сънувал много лош сън.
— Напоследък често ти се случва, Алти — разтревожено каза Тамия.
— Знаеш, че не е от вчера — махна с ръка магьосникът.
— Да, но по едно време го бяхме преодолели, а сега сънищата ти се върнаха с нова сила — продължи съпругата му.
В залата настана тишина, нарушавана само от равномерното хъркане на Готлиб, който спеше навън, несъбуден от шумотевицата в самата пещера.
— Съжалявам — повтори глухо Алтан.
— Вината не е твоя — поклати глава Райлин, — когато утре стигнем Гората, ще говоря с елфите лечители. Сигурно имат нещо за такива случаи. Дотогава ще те помоля да останеш буден.
Макар клепките на Алтан да му тежаха като плътни завеси, той кимна.
Първите слънчеви лъчи прогониха умората от Алтан и той излезе навън, въпреки че въздухът в планината сутрин бе леден, а спящият наблизо Готлиб не помагаше изобщо заради издиханията си.
Алтан се загърна плътно в робата си и се загледа в скалистите възвишения наоколо. Планините на Забравата бяха красиви, макар и опасни за странниците, които замръкваха на открито и нямаха дракон със себе си. Магьосникът потъна в спомените си. Някъде по тези места за пръв път тъмната магия, която притежаваше, бе станала неконтролируема, когато орки бяха нападнали Тамия и вълшебството в него не бе реагирало с неподозиран бяс.
Именно любовта на Тамия го бе избавила от клопката на мрака в леговището на Казадар.
Щеше ли да го спаси и сега?
Алтан се обърна към пещерата и сърцето му се потрепна, когато видя как любимата му Тамия спи. В такива моменти изглеждаше крехка и нежна, но той знаеше, че това е измамно. Жена му бе силна, смела и винаги можеше да разчита на нея.
Както и на Райлин, въпреки че понякога елфът имаше твърде несериозно поведение. Алтан се усмихна като си спомни как двамата се бяха карали в началото. Дори се бяха сбили, под претекст да проверят кой колко струва в битка. Райлин бе имал надмощие в началото, но после Алтан бе задействал магията си и бе победил.
Проклетата магия, замисли се магьосникът и усмивката му изчезна, въпреки че със същата тази магия той бе направил и много добро на Кралството. Пазеше го от природни бедствия, например, помагаше при строенето на нови сгради или мостове.
Но бе имало и неща, които бе пропуснал, както Райлин отбеляза. Тъмни окултисти…
Алтан поклати глава. От малък бе учил при чичо си за тях, знаеше какви са те — жестоки и побъркани вълшебници, търсещи помощ от злите сили.
Злите сили… Сега Саликарнас явно бе под пълния им контрол.
Алтан въздъхна, когато чу зад себе си плахо прокашляне. Магьосникът се завъртя мигновено, вдигнал ръце, в случай че се наложи да произнесе отбранително заклинание.
А може би щеше да се наложи.
Пред него стояха пет огромни орка, най-големият от които бе пристъпил малко пред другите. Ръцете им бяха отпуснати и не носеха оръжие, но Алтан нямаше доверие на проклетите същества.
Нито Готлиб, ако се съдеше по ръмженето на събудилия се внезапно леден дракон.
— Идваме с мир! — вдигна ръце оркът.
— Какво искате? — отвърна Алтан, без да прикрива враждебността си.
— Търсим великия герой Райлин — отвърна оркът.
— И го намерихте — долетя гласът на елфът, който също се бе събудил и излезе навън. — Надявам се не е за някой почетен дуел, с който да се прочуете в племето си. Нямам време или търпение за глупости.
Райлин бе взел меча си в ръка и оголеното му острие хвърляше отблясъци на утринното слънце. Зад него Тамия се бе изправила.
— Всичко наред ли е, Алтан? — долетя гласът ѝ.
— Така мисля — отвърна магьосникът.
Очите на орка се разшириха.
— Вие сте кралският магьосник Алтан? — попита той.
— Вече не кралски — хладно отговори младежът. — А вие кои сте?
— Ледена закуска, вероятно — лениво вметна драконът, прозявайки се. От действието най-близката скала се покри със скреж, а орките преглътнаха, като видяха грамадните, подобни на ледени висулки зъби на звяра.
— Аз съм Орджа, предводител на планинските орки от Сивия масив — каза най-едрият зеленокож най-накрая.
— Всички масиви наоколо са сиви — присмехулно отвърна драконът.
— Ние искаме да помогнем — не му обърна внимание Орджа.
— Искате помощ? — не разбра Алтан, но свали ръцете си.
— Не, ние искаме да помогнем — поправи го Орджа.