— Какво става, Чарли? — Аз не свалях очи от мониторите в очакване да се случи нещо.
— Кораба, крайцера — няма го!
Погледнах към холографския дисплей. Прав беше. Единствената червена точка, която се виждаше, беше на корабите с тауриански войници.
— Къде отиде? — попитах глупаво аз.
— Нека пуснем записа — и той програмира дисплея да покаже събитията преди няколко минути, а степента на увеличението показваше колапсара и планетата едновременно. Крайцерът се показа и до него три зелени точки — нашият „страхливец“, атакуващ крайцера само с два дрона.
Но той беше получил малка помощ от законите на физиката.
Вместо да се вмъкне в колапсарното поле, той го беше заобиколил по силно изтеглена орбита. Движеше се с 0.9 С, а дроновете — с 0.99 С, насочвайки се към вражеския крайцер. Планетата ни беше на хиляда светлинни секунди от колапсара, така че таурианският кораб имаше само десет секунди да засече и спре двата дрона. А при тази скорост нямаше значение дали ще те улучи нова-бомба, или снежна топка.
Първият дрон изпари крайцера, а другият, на 0.01 секунда след него, премина и продължи безпрепятствено, за да се сблъска с планетата. Изтребителят не улучи планетата с някакви двеста километра и продължи в пространството, като забавяше скоростта с максимум 25 G. Щеше да се върне на планетата след около два месеца.
Но таурианците не искаха да чакат. Те бяха достатъчно близо до нашите линии, за да използват лазерите, а освен това бяха и в обсега на гранатометите. Големите скали биха могли да ги защитят от лазерите, но гранатите и ракетите ги избиваха.
Отначало войниците на Брил имаха значително преимущество; биейки се от окопите, те можеха да бъдат улуче-ни от случаен, много точен изстрел или от някоя изключително добре насочена граната (които таурианците хвърляха с ръце на разстояние неколкостотин метра). Брил беше загубила четирима души, но изглеждаше, че таурианците са останали наполовина по-малко от първоначалния брой.
В края на краищата повърхността беше разровена толкова, че повечето таурианци можеха също да се бият от дупки по повърхността. Боят се ограничи само до индивидуални лазерни двубои, прекъсвани епизодично от по-тежки оръжия. Не беше много умно да се използват тахионни ракети срещу отделни таурианци, тъй като не знаехме срещу какви сили ще бъдем изправени сами след няколко минути.
Нещо ме безпокоеше и то беше свързано с холографския запис. Сега, когато битката позатихна, аз разбрах какво.
Какви разрушения беше предизвикал дронът, който се удари в планетата с почти светлинна скорост? Аз се доближих до компютъра и установих колко енергия се е отделила при сблъскването и след това я сравних с геологичната информация в паметта на компютъра.
Двадесет пъти повече енергия от най-мощното известно земетресение. И това на планета с размери две-трети от земните.
На основната честота:
— Всички горе! Веднага!
Натиснах с всички сили бутона, който отваряше люка, водещ от административната част към повърхността.
— Какво, по дяволите, става, Уил?
— Земетресение. Не знам след колко време. Движи се! Хилбоу и Чарли бяха непосредствено зад мен.
— Дали е по-сигурно в окопите?
— Не знам — казах аз. — Никога не съм преживявал земетресение.
Може би стените на окопите щяха да се срутят и да ни смачкат.
Бях изненадан колко е тъмно на повърхността. 8 от Дорадо вече беше почти залязла; мониторите бяха компенсирали ниското ниво на осветление.
Имаше четири мъже и жени в окопа, единият тежко ранен или мъртъв. Спуснахме се надолу по стената и аз нагласих моя фотоумножител на степен две, за да изследвам нашите съседи по окоп. Имахме шанс — един от тях беше с гранатомет, а освен това имаха и ракетна установка. Почти успях да прочета имената им по шлемовете. Ние бяхме в окопа на Брил, но тя още не беше ни забелязала. Беше на противоположната страна и внимателно поглеждаше над ръба на окопа, насочвайки два взвода за флангова атака. Когато вече бяха заели позиция, тя отново се наведе надолу.
— Вие ли сте, майоре?
— Правилно — казах аз внимателно.
Чудех се дали хората в окопа са от тези, които искаха скалпа ми.
— Какво беше това за земетресението?
Тя вече знаеше за унищожаването на крайцера, но не и за втория дрон. Аз й обясних колкото се може по-накратко.
— Никой не е излязъл от люка — каза тя. — Все още не. Предполагам, че всички са влезли в стасис-полето.
Може би някои бяха все още долу, без да са приели моя предупредителен сигнал. Аз включих общата честота и тогава настана ад.
Земята рязко изчезна надолу и отново се върна, като ни блъсна толкова силно, че подскочихме във въздуха, изхвърлени извън окопа. Прелетяхме няколко метра, толкова високо, че можахме да видим бойното поле, обсипано с оранжевите петна на кратерите, където бяха паднали нова-бомбите. Аз се приземих на крака, но почвата се люшкаше и трепереше толкова силно, че беше невъзможно да останеш прав.