Сър Хоуп изсумтя презрително и вдигна ръце във въздуха.
— Мога да превзема тези укрепления за два дни! — заяви той.
Рандъл продължи:
— След това ще атакувате най-източното от големите укрепления с тежката си артилерия — отзад, с всичко, с което разполагате. Първата крепост ще бъде трудна за превземане. Когато пратите войниците си напред, Цин ще се сражават до последния човек.
— Нужно ли е да атакуваме крепостите отзад? — със съмнение попита лорд Елгин. — През калта и тинята?
Рандъл кимна.
— Ако искате да ги превземете с минимални жертви, това е начинът. Зная, че смятате подобен подход за непочтен, но целта ни е да спечелим битката. Когато Цин видят с каква лекота сте превзели най-източното укрепление, ще изпратите старши офицери като сър Хоуп с преводачи, за да уговорят условията по предаване. Няма да се налага да превземате със сила повече от две крепости. Останалите ще се предадат напълно невредими.
— Планът му е абсурден, лорд Елгин — изстена сър Хоуп. — Настоявам да обсъдим това насаме. Този човек може да е шпионин. Може да ни води в капан.
Лорд Елгин повдигна черна вежда към Рандъл.
— Защо трябва да сме хвърлили котва в четири и трийсет? — попита той. Тази част от плана му изглеждаше безсмислена.
— Приближава буря — уверено отвърна Рандъл. — Трябва да сме хвърлили котва, в противен случай ще изгубим корабите.
Всички осем мъже на мостика, без да се брои Рандъл, погледнаха към западния хоризонт. Високият купол на азиатското небе беше лазурносин, с изключение на някой и друг перест облак високо горе.
— Това е нелепо! — промърмори под нос сър Хоуп.
— Отивам в каютата си да си почина — каза Рандъл. — Довечера няма да е лесно да се заспи. — Той се обърна към капитана на „Свирепи“. — Съветвам ви да увеличите скоростта, капитане. Наистина приближава буря. — След това се обърна към лорд Елгин. — Войниците ви ще дебаркират утре сутринта при проливен дъжд. Погрижете се да са подготвени.
Без да каже нито дума повече, той излезе през плъзгащата се врата. Вятърът нахлу на мостика, после вратата се затвори и въздухът отново стана неподвижен.
— Не приближава никаква буря! — изтърси сър Хоуп. — Вижте небето! Онзи кули е долен измамник, няма друг начин. А вие му позволявате да ни вкара в капан.
Елгин потупа с показалец долната си устна.
— Оказа се прав за Далиен, нали?
— Явно има някакви вътрешни източници, които са му докладвали разположението на отбраната на Цин. Това е обяснимо. Но това… това… положение е абсурдно! Силите на кралица Виктория да бъдат водени от някакъв си китаец! Не биваше да позволявате подобна обида. Британската империя владее света, лорд Елгин. И ще продължава да го прави още хиляда години!
Лох извади бинокъл и се загледа в ясния хоризонт.
— Сър Хоуп е прав. Как е възможно да предсказва времето?
Лорд Елгин не отстъпи.
— Капитане, увеличете скоростта и изведете флота в по-плитки води. Ако господин Чен е прав, бурята ще ни настигне скоро. Ако не, значи е лъжец и самохвалко. Окаже ли се така, ще изпита с пълна сила гнева на Нейно Величество. Но дотогава ще правим онова, което ни казва. Разбрахте ли ме? И от сега нататък всички ще го наричате „господин Чен“, а не кули или китаец.
Лорд Елгин знаеше от личен опит, че Рандъл има необичайни способности. Синеокият китаец беше влязъл в кабинета му в Хонконг по своя воля и бе казал много истини — неща, които единствено лорд Елгин би могъл да знае. И ако не беше той, хиляди западняци щяха да станат жертви на опита за масово отравяне. На 20 март стотици хлебари от Хонконг бяха получили заповед от служителите на Цин да отровят всеки хляб с арсеник. Ако господин Чен не беше предупредил лорд Елгин за това, безброй мъже, жени и деца щяха да умрат от ужасна смърт. Докато беше склонен да помага за разбиването на Цин, странният непознат беше полезен; след това човек с такива знания и предвидливост можеше да има една-единствена участ — сигурна и бърза смърт. Лорд Елгин лично щеше да се погрижи, ако се наложи. Защото, докато този загадъчен синеок не бъде накаран да замлъкне веднъж завинаги, всичко благородно беше под заплаха.
Лорд Елгин погледна към хоризонта. Точно над планините Йеншан със свирепа скорост се събираха тежки буреносни облаци. Колкото и невероятно да изглеждаше, нещата като че ли наистина се развиваха точно по начина, предсказан от Рандъл Чен.