— Напречен вятър… Напречен вятър! — отново се обади бордовият компютър.
За втори път лявото крило на самолета рязко се килна надолу. Уилсън дръпна лоста надясно и натисна десния педал, използвайки цялата си сила да ги задържи в това положение.
Лявото крило изведнъж докосна настилката и за момент искрите осветиха ярко кабината. Корпусът се тресеше и огъваше, самолетът се отклони и за миг сякаш стана неуправляем. Уилсън натисна лоста напред и крилете застанаха хоризонтално, а колесниците тежко се сблъскаха с пистата. Ревът на двигателите се смени от тропота на гигантските дъждовни капки, шибащи стъклото. Дясното крило отново се повдигна с намаляването на скоростта, но Уилсън го овладя с лекота. Поройният дъжд се сипеше по стъклото, мощните пориви на вятъра рисуваха странни и непредсказуеми шарки по прозрачната повърхност.
Уилсън включи микрофона си.
— Алфа Браво Делта се приземи на писта трийсет и пет — спокойно докладва той. — Насочвам се към хангар четиресет и две.
— Разбрано, Алфа Браво Делта — отвърна компютърно генериран глас.
Уилсън плавно увеличи газта и използва „Мак еър“, за да стигне през сивата мъгла и дъжда до хангара.
— Знаеш ли, напоследък почти не ми се случва да се разбивам — с усмивка рече той. — Но сега бях на косъм.
Рандъл не беше произнесъл нито дума след приземяването. Най-после въздъхна дълбоко.
— Може и да си търсиш смъртта, но не биваше да поставяш и мен в подобна ситуация.
— Просто времето се развали малко по-бързо, отколкото очаквах.
— Аз съм Надзирател на мисия Ездра — с чувство отвърна Рандъл. — Не би трябвало да попадам в подобни ситуации.
Тропотът на дъжда по стъклото се смени с вибриращото бръмчене на двигателите, когато влязоха през огромните отворени врати на празния хангар и потъмнялото от бурята небе се смени с яркото сияние на флуоресцентните лампи. Уилсън изключи двигателите и в кабината отново се възцари относителна тишина, нарушавана само от барабаненето на дъжда по високия покрив.
— Ти си идиот — каза Рандъл и хвърли с отвращение слушалките си.
— Трябва да поработиш върху реакциите си — отвърна Уилсън. — Особено когато никой не е пострадал.
Рандъл отвори вратата и разкопча колана си.
— Доста странен момент да показваш мъдрост след това, което направи току-що.
— Внимавай, като стъпваш на крилото — предупреди го Уилсън. — Сигурно е много хлъзгаво.
В отговор Рандъл му хвърли изпепеляващ поглед.
Уилсън въздъхна и отвори своята врата. Стъпи на крилото, направи две крачки и скочи на гладкия бетон. Вън от кабината беше много по-шумно, дъждът шибаше безмилостно гофрираната ламарина на покрива.
Вниманието му внезапно беше привлечено към горната повърхност на лявото крило. Забеляза, че някои от аеродинамичните нитове са се повдигнали. Прокара пръсти по мократа повърхност чак до разбития връх — крайната част липсваше напълно.
Рандъл заобиколи самолета откъм опашката. Личеше му, че още е ядосан, по сериозната физиономия и отпуснатите рамене. Уилсън се подготви да понесе поредната атака, когато видя два силуета при вратите на хангара, които приближаваха, защитени от един-единствен чадър от дъжда.
Мълния освети за миг тъмното небе и пред Уилсън се разкри картина, която се надяваше да е просто кошмар. Едната фигура беше на Г. М., облечен в дълъг бял шлифер и тътрещ крака по настилката, като се подпираше на бастуна си. Минерва вървеше до него в дълго алено палто, вдигнала чадъра над главите им.
Рандъл забеляза реакцията на Уилсън и се обърна към вратата.
— Господи! Само това ни трябваше — изтърси Уилсън. Той сграбчи Рандъл за ръкава и го придърпа към себе си. — Слушай внимателно, много е важно — каза с ужасно сериозен тон. — Г. М. не знае за изтеглената дата на прехвърляне. И това трябва да си остане така. — После го пусна и небрежно постави ръка върху крилото. — Не бива да казваш и дума, нито да намекваш по някакъв друг начин за променения график. Ще ме слушаш, каквото и да каже Г. М.
Рандъл кимна едва забележимо и Уилсън трябваше да приеме, че отговорът му означава, че разбира сериозността на положението. Беше много важно да попречи на Г. М. да спомене за еликсира на живота — Рандъл не знаеше нищо за него и нещата трябваше да си останат така. Фактът, че Минерва е с него, беше изненадващ — тя бе асистентка на Джаспър, а не на Г. М.