Г. М. изчака Минерва да отвори чадъра си и да излезе на проливния дъжд.
— Аз решавам какво и кога ще се казва — тихо отвърна той.
— Не бива да говорим тук — прошепна Уилсън. — Трябва да имате предвид, че Минерва е човек на Джаспър.
— И какво от това?
— Не исках да го казвам досега, но подозирам, че Джаспър е наясно с намеренията ви и се опитва да осуети опитите ви за намиране на лекарство.
За момент Г. М. погледна към Минерва, която стоеше на проливния дъжд, после отново се обърна към Уилсън.
— Сигурен ли сте в това? — Думите му се чуваха трудно от тропота на дъжда по покрива.
— Джаспър и Минерва задаваха въпроси, които ме накараха да стигна до това заключение. Боя се, че Джаспър е научил за плановете ви и че ще се противопостави изобщо на мисията.
Минаха няколко секунди, след което Г. М. най-неочаквано се усмихна.
— Сигурно си мислите, че трябва да съм раздразнен от Джаспър и от онова момиче там — каза той, сочейки с бастуна си към Минерва. — Джаспър постъпва така, както смята за правилно, и се гордея с него заради това. Аз го научих да бъде безмилостен и безкомпромисен, когато става въпрос за интереса на компанията, и той смята, че я защитава. В известен смисъл съм малко разочарован като негов роднина, но разочарованието ми е незначително в сравнение с гордостта ми от него.
— Трябва да ме оставите аз да кажа на Рандъл — повтори Уилсън така, че Рандъл да не може да го чуе. — Аз ще говоря с него, щом настъпи подходящият момент. И когато съм сигурен, че разговорът ни ще остане на четири очи.
Г. М. дръпна Уилсън три стъпки настрани и се обърна към Рандъл.
— Ще ви дам един съвет, млади момко, стига да позволите.
Сърцето на Уилсън се разтуптя, докато чакаше следващите думи на стареца.
— Никога не забравяйте, че тази мисия може да продължи само ако имате моята подкрепа — каза Г. М. — Двамата с Джаспър ви избрахме за мисия Ездра, но лоялността ви трябва да бъде изцяло към мен, господин Чен. Има нещо, което трябва да направите за мен в миналото — и то не подлежи на обсъждане. Аз командвам и ще бъдете така добър да го запомните. — Г. М. направи пауза. — Трябва да слушате Уилсън през цялото време и да правите онова, което ви казва. Разбирате ли?
— Да, Г. М. — отвърна Рандъл.
— Господин Даулинг, моля да дойдете при мен следващия вторник. Тогава ще обсъдим нашите планове. — Бионичните шини на Г. М. засъскаха, когато той се раздвижи. — Виждам, че сте поставили на първо място моите интереси, господин Даулинг, за което съм ви много признателен. Днес бе един много показателен ден.
Той тръгна към огромните врати на хангара и Минерва незабавно изтича обратно вътре и го изведе на дъжда, като го пазеше с чадъра си.
Докато двамата изчезваха в пороя, Уилсън бе залят от вълна на облекчение. Беше успял да попречи на Г. М. да каже на Рандъл за еликсира на живота и така бе предотвратил потенциална катастрофа.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — рече Рандъл. — Защото цялото това шепнене помежду ви никак не ме кара да се чувствам удобно.
— Няма за какво да се безпокоиш — с безизразна физиономия отвърна Уилсън. — Ако беше на моето място, щеше да постъпиш по същия начин.
— И каква е голямата тайна? — поинтересува се Рандъл.
— Сега не му е времето да я обсъждаме — отговори Уилсън. — Но ти обещавам едно. Ще ти кажа всичко, което е нужно да знаеш, за да изпълниш мисията. Всичко. И няма да добавя нищо, което не е абсолютно задължително за успеха ти.
— Да не искаш да кажеш, че ще филтрираш информацията, която получавам?
— Някои неща само ще те разсеят.
— Г. М. явно иска да направя нещо за него.
— Рандъл, само след три дни ще бъдеш пратен в миналото на мисия, изложена в свитъците от Мъртво море — документи, написани от самите архитекти на вселената. Те са онези, които преценяват какво трябва да знаеш, и аз им вярвам безусловно. Информацията, която ти е нужна, са точките от мисията, всички до последната.
— Ами какво…
— Престани, Рандъл. Едно от основните предимства на моята мисия и една от причините за успеха ми беше, че нямах време да се разсейвам.
— Не обичам да ме държат на тъмно — промърмори Рандъл.
— Трябва да ми се довериш — заяви Уилсън. — Г. М. го каза.
Уилсън отново огледа повредения връх на крилото.