Май разминаването на косъм с катастрофата беше най-малкият му проблем. За щастие еликсирът на живота все още си оставаше в тайна. А още по-важното бе, че срещата на Уилсън с Г. М. беше насрочена за следващия вторник, четири дни след прехвърлянето на Рандъл.
41.
Калифорния, Америка
Щатски парк „Дел Нотр“
Проход Хънтингдейл
26 юли 2084 г.
08:35 ч. местно време
2 дни преди началото на мисия Ездра
Уилсън наплиска лицето си със студена вода, взе топлата кърпа и попи кожата си с меката материя. След като се подсуши, той сгъна кърпата и я върна обратно на затоплената й пръчка. Погледна се критично в огледалото и каза на глас:
— Следващите два дни ще са най-трудните.
Напрежението от предстоящото начало на мисия Ездра най-сетне започваше да изпълва всяка негова мисъл и действие. Нямаше как да се измъкне от непрестанния стрес, предизвикан от противоречащите си цели на Г. М. и Джаспър. Идеше му да закрещи, но не можеше да събере енергия дори за това. Устата му беше пресъхнала, а крайниците му — без капка сила.
„Бъди позитивен и остани в настоящия момент“ — каза си той.
До прехвърлянето оставаха само още два дни и две нощи. Две безсънни нощи, уточни той. След като се върна от летището на Кресънт Сити, до късно през нощта Уилсън беше прочел три книги, посветени на Китай през деветнайсети век. С помощта на омега способностите си можеше да попие невероятни количества информация, без да спира. И запаметяваше почти сто процента от всичко. Това беше предимство, което винаги щеше да го отличава от обикновените хора.
„Още само два дни — каза си той. — И после всичко ще бъде зад мен.“
Усмихна се на отражението си, мъчейки се да пропъди мрачното настроение, след което обърна гръб на огромната огледална стена. Ярка слънчева светлина струеше от поставените под ъгъл прозорци на просторната баня от бял мрамор и лъчите галеха приятно кожата му. Докато влизаше в спалнята, Уилсън хвърли поглед към картината над леглото. Беше поразително колко силно му напомняше за момента на неговото собствено прехвърляне. Поклати глава, мислейки си колко ли щеше да се гордее дядо му, ако беше жив. Мисълта моментално го отрезви — той си нямаше близък човек в живота. Или вече си нямаше. Реши, че това е колкото добро, толкова и лошо. Нямаше кой да го утешава в моменти на слабост, но пък и нямаше очаквания, които да оправдава — което може би бе по-голямо предимство.
Уилсън се обърна към панорамния изглед към Пасифика. Палещата жега, обхванала района през нощта, вече почти беше отнесена в океана. Мислите му отново се насочиха към Минерва Хатауей. Знаеше, че я желае физически, а може би дори нещо повече, но тя представляваше усложнение, което просто нямаше място в живота му в такъв момент. Имаше голяма вероятност Г. М. да се постарае двамата да не се виждат в бъдеще, но това бе може би за добро. Уилсън не бе имал друг избор, освен да разкрие, че Джаспър е против мисия Ездра. Само така можеше да попречи на Г. М. да разкаже на Рандъл за еликсира на живота. Оставаше му само да се надява Джаспър да разбере, че запазването в тайна на изтеглената дата на прехвърлянето е най-важното нещо.
В спалнята се разнесе мелодичен звън, последван от мек електронен глас.
— Имате посетител, приближаващ от главния портал.
— Кой е? — попита Уилсън, говорейки на празната стая.
— Личната идентификация е блокирана — отвърна женският глас. Във въздуха се появи холографски образ. Електромобил от новите компактни модели със затъмнени стъкла тъкмо спираше на алеята пред входа.
Уилсън отиде в дрешника, обу обувките си и вдигна ципа на униформената си куртка. Прокара пръсти през косата си, за да я приведе в някакво подобие на ред, и тръгна енергично към външната врата. Кожените подметки скърцаха по плочките на пода.
Отвори вратата и се озова пред Минерва. Очите й бяха червени и подути. Беше облечена в проста черна рокля и сандали.
— Успя да ме уволниш! — прочувствено каза тя. — Дано си щастлив, Уилсън!
Уилсън изстена.
— Точно сега имам най-малко нужда от подобни неща, Минерва.
— Какво каза на Г. М.?
— Играеш опасна игра — отвърна Уилсън.
— Единственият, който играе опасни игри, си ти, Уилсън! Ти си онзи с тайните. Ти стоиш между Г. М. и Джаспър, не аз!