Гордън се опита да се прицели във война с пистолета си, но онзи се движеше толкова бързо, че бе невъзможно да го задържи достатъчно дълго на мушка, за да дръпне спусъка. Убиецът се движеше към него с ужасяваща скорост. Гордън се отпусна на коляно с надежда да намали ъгъла на стрелба, но воинът полетя във въздуха, сякаш беше изстрелян от оръдие.
Рандъл направи салто към британския капитан и изрита настрана пистолета му. Преметна се зад него и нанесе рязък страничен удар в главата на офицера, след което заби показалец в гръбнака му, като притисна нерв и парализира жертвата си от раменете надолу.
— Как се казваш? — задъхано попита Рандъл, докато оглеждаше помещението и съседните коридори, за да се увери, че никой друг не приближава.
— Не мога да помръдна — отчаяно отвърна капитанът.
— Млъквай и отговори на въпроса!
— Капитан Гордън — покорно каза офицерът.
Рандъл не се сдържа и се усмихна.
— Прочутият Чарлз Гордън ли?
— Не сме се срещали — задавено рече Гордън, — но аз знам кой сте, сър. Цветът на очите ви издава.
Рандъл придърпа парализираното тяло на войника към себе си.
— Помни ми думите, Чарлз Гордън — абсолютно сериозно рече той. — Един ден ще станеш знаменит. Ще бъдеш запомнен по целия свят като лидер и герой. Добре че в суматохата не ти отрязах главата.
Рандъл знаеше, че мъжът пред него един ден ще бъде погребан в кулата Белфри в Уестминстър като армейски генерал и генерал-губернатор на Судан. Съдбата не бе отредила да умре тук — щеше да бъде убит от зулусите при обсадата на Хартум след близо двайсет и пет години.
Капитан Гордън изглеждаше ужасно объркан.
— Какво…? Как…
— Няма време за въпроси! — прекъсна го Рандъл и постави окървавения си меч върху левия му еполет. — Ще препуснеш направо към колоната на лорд Елгин и ще му съобщиш лично, че Рандъл Чен е в Летния дворец. Ще му кажеш, че ако реши да влезе в Юан Мин Юан, ще плати за тази лудост с живота си и с живота на хората си. — Рандъл чу някакъв слаб звук зад гърба си и за момент млъкна, за да огледа празния коридор. — Ще го направиш ли?
— Ще го направя — отвърна накрая Гордън. — Но защо казахте, че ще бъда прочут?
Рандъл освободи парализиращата хватка.
— След секунди ще се оправиш — обяви той. — Ще бъдеш прочут, Чарлз Гордън. Крале и кралици ще знаят името ти, но това е всичко, което ще ти кажа. А сега трябва да предадеш съобщението ми. Кажи на лорд Елгин, че само смърт очаква хората му, ако реши да се изправи срещу мен.
Изведнъж в помещението се разнесе трясък на пушка.
Рандъл моментално почувства изгаряща болка в кръста и стомаха. Погледна надолу и видя собствените си меса да стърчат от огромната изходна рана точно под гръдния кош. Всичко беше в кръв. Бяха го застреляли в гръб! Светът започна ту да се замъглява, ту да идва отново на фокус. Шокиран, той рухна на колене.
Капитан Гордън го задържа за раменете, но двама драгуни се втурнаха, дръпнаха го настрани и го хвърлиха на студения мраморен под. Болката парализираше цялото му тяло и Рандъл можеше само да лежи, чувствайки как животът бавно изтича от него.
Образът на императрица Цъ Си в роба със златен дракон изпълни ума му и той си спомни изражението на прекрасното й лице, докато го молеше да внимава. Беше имал глупостта да повярва, че е неуязвим, а това бе недопустима грешка.
43.
Калифорния, Америка
„Ентърпрайз Корпорейшън“
Сграда „Меркурий“, етаж 2
26 юли 2084 г.
12:05 ч. местно време
2 дни преди началото на мисия Ездра
Рандъл изключи холографската работна станция и огромното изображение моментално изчезна. Бръкна в джоба си за таблета и сякаш за стотен път погледна колко е часът. Започваше да го мъчи главоболие и той отпи глътка вода от бутилката пред себе си.
Изруга. Уилсън закъсняваше с повече от час за срещата и Рандъл започваше сериозно да се тревожи дали не му се е случило нещо. Джипиес сигналът му беше превключен на „уединение“, така че бе невъзможно да разбере къде се намира.
През главата му минаха какви ли не конспиративни теории. На практика можеше да се е случило какво ли не — Уилсън можеше да е отвлечен или дори убит. Бяха въвлечени в игра с ужасно високи залози и съдейки по разговора на Уилсън с Г. М. предишната вечер и косвените клевети към Джаспър, имаше много тайни и несъвместими цели. Рандъл усети как гневът се надига в него — това не беше спокойната и отзивчива атмосфера, от която се нуждаеше преди прехвърлянето.