През последните трийсет минути препрочиташе точките на мисията относно поемането на регентството от Цъ Си и какво трябва да направи тя, за да получи титлата. Цин бяха безжалостни при преминаването на властта от едни ръце в други; дори най-малката промяна на върха можеше да предизвика огромни катаклизми надолу по стълбицата. Хора умираха по прищявката на един-единствен мъж или жена, печелеха се и се губеха състояния, а истината се преиначаваше в полза на победителя много след като прахта се е уталожила.
Рандъл се заигра разсеяно с таблета си и се замисли дали да не се свърже със службата за сигурност на „Ентърпрайз Корпорейшън“ и да докладва за изчезването на Уилсън. Можеше да е попаднал в катастрофа, особено като се има предвид скоростта, с която караше по онези планински пътища до дома си. Всичко беше възможно. Залозите около мисия Ездра бяха много високи и Рандъл за момент изпита негодувание, че не е абсолютният център на вниманието в този момент. За да се постигне успех, сега всички трябваше да са съсредоточени върху личната му подготовка — а ето че беше съвсем сам.
Престана да си играе с таблета и погледна екрана. Написа „ССЕК“ в полето за набиране и натисна бутона за повикване. Точно в този момент нахълта Уилсън.
— Страшно се радвам, че още си тук! — запъхтяно каза той.
— Надявам се, че си имал наистина основателна причина да… — Рандъл прекъсна обаждането и погледна часовника — закъснееш със седемдесет и четири минути.
— Друже, съжалявам — отвърна Уилсън. — Сутринта беше пълна лудница и просто не успях да се измъкна.
Той придърпа един от столовете за посетители до бюрото и седна. От гърдите му се изтръгна въздишка.
Рандъл остави таблета на бюрото.
— Даваш ли си сметка, че се разтревожих?
— Разбрах те, Рандъл. Съжалявам. — Уилсън погледна пространството над бюрото, където допреди малко беше висял холографският образ. — Е, как минаха симулациите?
— Цъ Си е студена и пресметлива кучка — отвърна Рандъл.
Уилсън се усмихна.
— Великолепна е, нали? Никога не изпуска от поглед целите си.
— И това е нещо, от което можеш да се поучиш — промърмори Рандъл.
— Знам, че си бесен — рече Уилсън. — Но нямах избор. Озовах се в ситуация, която изискваше цялото ми внимание — при това за доброто на всички.
— И каква беше тази ситуация?
— Предпочитам да не казвам, но това не променя факта, че беше нещо, което трябваше да се направи. И сега екипът ни е по-добър.
Искриците в очите на Уилсън странно не съответстваха на четината му и разчорлената коса. Рандъл се зачуди каква ли е тази история.
— Защо се държиш толкова смахнато?
Уилсън пое дълбоко дъх.
— Рандъл, съвсем скоро ще бъдеш изпратен на мисия в миналото, в свят на императори и военачалници, на завоевания и катастрофи. Не бива да се безпокоиш за онова, което става тук. Трябва да бъдеш подготвен максимално добре. Научи всичко, което има за научаване, намираш се в най-добрата си физическа форма. Сега единственото, върху което остава да работиш, е състоянието на ума ти.
— Трябваше да си тук с мен — кисело рече Рандъл.
Уилсън се размърда неспокойно. На лицето му се изписа съмнение относно реакцията, която вижда.
— Трябва да се съсредоточиш върху онова, за което си обучен, и да останеш позитивно настроен.
— Трябваше да си тук — повтори Рандъл и този път в гласа му се долови зла нотка. — Действията ти трябва да са съобразени на първо място със състоянието на моя ум.
Уилсън се наведе напред в стола си.
— Очаквам повече от теб — грубо рече той. — Ако си се чувствал самотен през последния час, само чакай да видиш какво ще е в миналото. Там няма да намериш никаква подкрепа! Ще имаш единствено противници, които ще се страхуват от теб и ще те ненавиждат заради онова, което си, и заради ценната информация, с която разполагаш. А тази информация няма да струва нищо, ако не запазиш дълбоко в душата си непоклатима вяра в онова, което правиш. Ти си Надзирател, Рандъл Чен. Във вените ти трябва да тече ледена вода. Трябва да посрещаш всяко предизвикателство с овладени емоции, хладнокръвие и остър ум. Няма място за щуротии като тази, на която съм свидетел в момента.