Рандъл затвори очи за момент, после ги отвори отново.
— Гледай точно тези заръки да са последното, за което си мислиш — повтори Уилсън. — Предполагам, че с отварянето си от другата страна порталът ще предизвика известна суматоха. Съдейки по моя опит, може да не разполагаш с много време да се подготвиш.
— Разбирам — каза Рандъл.
Уилсън се обърна към транспортната капсула. Протегна ръка и опря длан върху кристалната повърхност. Трептенето го накара да си спомни какво беше, когато влезе вътре, за да бъде изстрелян през времето и да изпълни мисията си. Рязко пое дъх при мисълта за замъглените от бързото въртене пръстени на инфлатора и как първият лазер стреля по него.
— Ти си изключителен късметлия — рече и отново се обърна към Рандъл. — Ще видиш някои от най-изумителните събития в историята. Както вече казах, страшно ти завиждам.
Погледна към отброяващия оставащото време часовник, после към бронираното стъкло на командния център. Зад преградата се виждаха лицата на всички дванайсет членове на Меркуриевия екип. Имаше само едно съществено изключение — професор Оутър.
— Имаме още малко време — рече Уилсън. — Дори при цялата тази технология не мога още сега да те напъхам в капсулата. Може да ти се прииска да изтичаш навън за глътка въздух. — Той замълча за момент. — Знаеш ли, професор Оутър веднъж ми каза, че човешкото тяло е изградено от вещества на стойност осемдесет и девет цента и останалото е вода.
— Би трябвало да го преживеем — каза Рандъл.
— Няма за какво да се безпокоиш.
Рандъл въздъхна нетърпеливо.
— Знам, че всичко ще бъде наред. — Той погледна Уилсън в очите. — Веднъж ми каза, че цялата необходима ми информация се намира в точките на мисията.
— Абсолютно вярно. Трябва да имаш пълно доверие в заданията на мисията — потвърди Уилсън.
— Ами ако случайно стане така, че да не мога да следвам точките? — Устните на Рандъл се изкривиха в нервна усмивка. Уилсън не беше виждал подобно изражение на лицето му. — Какво ще стане тогава?
Уилсън потърка чело, като се мъчеше да разбере какво се опитва всъщност да му каже Рандъл.
— Има вероятност в някакъв момент да се отклониш от точките — отвърна накрая той. — Така стана със самия мен. И ако това се случи, според мен трябва да направиш всичко по силите си, за да поправиш онова, което би могло да се поправи. — Уилсън замълча. — Но от по-философска гледна точка вярвам, че съдбата има пръст във всичко, както тук, така и в миналото. Ако на някого му е писано да умре, той ще умре. И ако на някого му е писано да успее, той ще успее. Изпращането ти в миналото цели да направиш така, че шансовете да се обърнат срещу монголите, а по-късно и срещу британските и френските нашественици. С твоите знания ще имаш огромно влияние върху изхода от войната. Просто се придържай към задачите си и всичко ще бъде наред.
Очите на Рандъл бяха ококорени и за момент той изглеждаше истински уплашен.
— Каза, че мисията на всяка цена трябва да бъде на първо място — рече той. — Казвал си го десетки пъти. Просто искам да знаеш, че винаги съм я поставял на първо място.
— Зная — отвърна Уилсън. — И именно затова си идеалният Надзирател. Обучението и мъдростта ти те отделят от всички други. И именно затова съм абсолютно уверен, че ще направиш необходимото за защитата на Забранения град.
— По-добре от теб ли, ако беше на моето място?
Уилсън погледна дисплея. До прехвърлянето оставаха само седем минути.
— Определено по-добре от мен. — Кимна окуражително. — Може и да ти завиждам, но със сигурност не искам да отида вместо теб.
— Запитвал ли си се някога какво всъщност представлява жизнената сила? — попита Рандъл.