Видя в огледалната повърхност как Г. М. насочва возилото си към командната конзола и спира до Дейвин, за да разгледа графиките. Уилсън се обърна.
— Направихте глупава грешка, Г. М. — с малко треперещ глас каза той. После изгледа поред Джаспър, Дейвин и Андре. — Всичките направихте грешка.
— Какъв е смисълът от правилата, ако не могат да бъдат нарушавани? — отвърна Г. М.
— Може да сте заблудили мен с машинациите си — отвърна Уилсън. — Това е лесната част. Боя се обаче, че дръпнахте халката на гранатата и няма как да се предотврати експлозията.
— Онзи еликсир ми трябва, господин Даулинг — направо каза Г. М. — Независимо каква е цената. За съжаление здравословното ми състояние ми се влошава по-бързо, отколкото очаквах. Затова прехвърлянето трябваше да стане по-рано. Тогава двамата с Джаспър измислихме начин, който да гарантира, че всички ще участват. Имах нужда от подкрепата ви, независимо дали искате да ми я дадете или не.
На Уилсън му идеше да сграбчи Г. М. за раменете и да го разтърси здравата, но знаеше, че вече е твърде късно. С усилие на волята се обърна към Минерва и присви очи.
— Нямал съм никакъв шанс, нали?
Г. М. предпазливо слезе от возилото си и бионичните му шини изсъскаха, когато стъпи на пода. Старецът посочи с кокалест пръст към Уилсън.
— Никога нямаше да подкрепите мисията, ако знаехте, че Рандъл Чен ще изпълни заръката ми.
Уилсън впери поглед в жълтите очи на Г. М.
— Пратихте човек в миналото насред касапница, която ще продължи месеци — точно това представлява мисията в действителност. Рандъл трябва безжалостно да убие хиляди, за да запази властта на Цин. И вие очаквате от него да ви остане верен?
— Очаквам да направи онова, за което е помолен.
— Когато бъдат принудени да убиват — процеди през зъби Уилсън, — хората се променят завинаги. Моето предсказание е, че Рандъл няма да се върне. Поне не сега. Вие извратихте мисията му и го проклехте да се провали. И с това ваше действие няма да получите онова, от което толкова се нуждаете.
— И защо мислите, че няма да се върне? — поинтересува се Г. М.
— Защото — отвърна Уилсън — сте дали на Рандъл ключа към безсмъртието, като сте му посочили Дървото на живота. Ако намери причина да използва мъзгата за свои собствени нужди, подозирам, че ще му е трудно да се откаже.
— Господин Даулинг, трябва обаче да признаете, че ако не бях „извратил“, както се изразихте, мисията му, със сигурност ще умра. А така поне имам някакъв шанс.
— Шансовете ви щяха да са по-добри, ако бяхме работили заедно.
— Дадох ви възможност да застанете на моя страна, господин Даулинг. Вие избрахте да работите против мен.
— Само защото ми дадохте възможност да го направя. Вие и Джаспър замислихте сложна измама. И ми дадохте начин да се измъкна.
— Това беше единственият начин да се уверя дали сте с мен. И се оказа, че не сте.
— Ако нямах друга възможност, щях да подкрепя вас! — отвърна Уилсън. — Трябва да го разберете. Защото нямаше да има друг избор! Патите си от ума, Г. М. Разбирам какво означава компромис, колкото и да не ви се вярва. — Уилсън погледна безизразните лица на членовете на Меркуриевия екип. — Единственото, което направихте, бе да научите Рандъл какви са преимуществата на предателството. А той нямаше нужда от такъв урок.
— Не съм от хората, които обичат да рискуват — заяви Г. М. — Не бяхте изцяло на моя страна, така че бях принуден да предприема други действия. В случая става въпрос за вашето предателство.
— Аз просто се опитвах да защитя мисията.
— Първата ви отговорност е да защитавате мен, а после мисията.
— А сега всичко е изложено на риск — отвърна Уилсън. — Както мисията, така и безценния ви еликсир. — Той разтърка очи. — Шансовете на Рандъл за успех се сгромолясаха, защото сте объркали приоритетите му.
— Това, че не го е обсъждал с вас, не означава, че приоритетите му са объркани — изтърси Андре. — Аз му обясних всичко, което е нужно да знае.
Вбесен, Уилсън вдигна ръце.