Выбрать главу

Цъ Си пое дълбоко дъх и си заповяда да загърби този фатализъм. Правеше всичко по силите си, дори беше облякла черна чан пао с огърлица от сапфири за късмет. Най-добрите й хирурзи евнуси бяха готови да се заемат с Рандъл Чен. Синеокият щеше да получи най-добрата помощ за почистването и превързването на раната; щяха да използват акупунктура и билки, за да блокират болката и да ускорят оздравяването му.

Огромните алени врати на двореца рязко се отвориха и двайсет евнуси нахълтаха в просторния двор. При вида на групата и тревожните изражения на лицата им сърцето на Цъ Си прескочи един удар. Понесли тялото на Рандъл, евнусите внимателно тръгнаха към отворените врати на импровизираната лечебница, която обикновено й служеше като помещение за рецитали.

— Веднага извикайте лекарите! — извика Цъ Си, докато пресичаше бързо двора, за да види лично какво е състоянието на синеокия.

Евнусите внимателно оставиха носилката до леглото и двайсет чифта ръце вдигнаха тялото на Рандъл и го поставиха върху белите памучни чаршафи.

— Всички да се дръпнат назад — заповяда Цъ Си.

Когато групата се раздели, разкри ужасяваща гледка.

Цъ Си никога не беше виждала такива страшни рани. Пред нея лежеше окървавеното тяло на човек, на когото му оставаха само минути живот. Лицето му бе почти неузнаваемо, раните му кървяха непрестанно. На Цъ Си й се искаше да изкрещи, но тя пое бързо дъх, за да покаже, че се владее, и се отпусна на колене колкото от мъка, толкова и за да не се подгънат краката й.

— Какво са ти сторили? — прошепна тя.

Очите на Рандъл бяха полуотворени, но зениците му не се виждаха.

— Казах ти да се пазиш — прошепна Цъ Си. Искаше да докосне челото му, но по лицето му нямаше място, което да не е покрито с дълбоки разрези или драскотини. Ръцете и дланите му бяха в същото положение, дрехите му бяха накъсани на парцали.

Трима лекари с характерните си кадифени шапки бързо си проправиха път през тълпата и пристъпиха до леглото на пациента. Единият коленичи и огледа огнестрелната рана под гръдния кош на синеокия, докато друг хвана с опитна ръка китката му, за да провери пулса му. Третият свали обувките на Рандъл и притисна пръсти в средата на стъпалото, за да освободи енергийните му точки.

— Ваше Височество, пулсът му е много слаб — с дрезгав глас каза доктор Гъндзун.

Цъ Си му хвърли изпепеляващ поглед.

— Животът ти зависи от оцеляването му.

Зениците на Гъндзун се разшириха от заплахата. Той потупа с пръсти окървавената китка на Рандъл, за да провери пулса по-точно.

— Много зле е ранен, Ваше Височество. Далакът и червата му са увредени. Изгубил е много кръв и с нея неговата чи е изтекла почти напълно. Зная, че не искате да го чуете, велика императрице, но единственото, което можем да направим, е да облекчим страданията му, докато не замине да се срещне с предците си.

Цъ Си се канеше да заповяда Гъндзун да получи десет удара с камшик, но в този момент Рандъл тихо изстена. Изумителните му сини очи се обърнаха към нея.

— Прави каквото ти казвам — тихо рече той с пълна с кръв уста.

Цъ Си се наведе плътно до него.

— Всичко каквото кажеш — прошепна тя.

Едва успя да чуе думите му.

— Никакви въпроси. Обещай ми.

— Обещавам — отвърна тя.

Всички от леглото бяха втрещени, че раненият изобщо е в състояние да говори.

— Намери кипариса… известен като Дървото на бучки. Близо до Павилиона на постоянната слънчева светлина.

— Зная кое е дървото — отвърна Цъ Си. — Но защо искаш да…

Рандъл се намръщи и цялото му тяло потръпна.

— Млъкни! — изпъшка той и стисна зъби, за да не изкрещи. — Никакви въпроси. Вземи купа, чук, тесен стоманен шип. — Той се намръщи отново. — Пробий кората на дървото. Ще потече мъзга… — Рандъл сграбчи ръкава на Цъ Си с окървавената си ръка и се огледа, сякаш е обграден от ужасяващи призраци. — Не изпускай нито капка. — Намръщи се отново. — Десет капки, запуши дупката с разтопена смола.

— Ще бъде изпълнено — отвърна Цъ Си. — Но какво да правя с мъзгата?

Дишането на Рандъл се забърза, очите му се подбелиха, мускулите му затрепериха, сякаш щеше да получи епилептичен припадък.

— Една капка в устата ми. Една на корема. — Рандъл изскимтя. — Най-безценното…