Цъ Си чакаше да чуе края на изречението, но Рандъл отново изгуби съзнание. За момент тя остана на колене, като се чудеше защо последното му желание е точно такова. Но познаваше достатъчно този човек, за да разбере, че мъзгата явно е важна.
— Доктори, ще останете с пациента — каза Цъ Си, докато се изправяше. — Ако напусне този свят, преди да се върна, ще го последвате незабавно. — Обърна се към великия си евнух Ли-Джан. — Чу го. Купа, шип, чук. След пет минути при кипариса! Когато стигна там, смолата да е готова.
— Да, Ваше Височество — отвърна пискливият глас.
Цъ Си вървеше бързо през Императорските градини, разкъсвана от съмнения относно онова, което й беше заръчано. Защо му беше на Рандъл да иска подобно шантаво нещо? Възможно ли бе дървото да има някакви вълшебни свойства? Тя знаеше кой точно кипарис има предвид Рандъл. Градинарите го наричаха Дървото на бучки, защото кората му беше покрита с необичайни тумори. Цъ Си отдавна щеше да отсече старото растение — беше плашещо грозно, — но се твърдеше, че било любимото дърво на могъщия Циенлун, а преди него на могъщия император Юнлъ от династията Мин. Юнлъ беше архитектът и строителят на Забранения град, преместил столицата на Средното царство от Нандзин в Пекин през 1421 г. Той издигнал най-могъщата крепост — дворец на света точно на мястото, където Кублай хан построил зимната си столица Ханбалик през 1267 г. Според легендата получил плановете от монах, спуснал се от небето специално за целта.
Слънцето вече бе високо в небето и Цъ Си забеляза сенките, хвърляни от дърветата върху съвършено обработените плочи на настилката. Дървото на бучки растеше недалеч от Залата на имперския мир, която се намираше на централната ос на Забранения град. Евнухът Ли-Джан изтича с префърцунената си походка покрай Цъ Си, за да стигне до кипариса преди нея. В ръцете си носеше торба с инструменти, които дрънчаха на всяка къса крачка.
Докато заобикаляше богато украсената даоистка пагода в западната част, Цъ Си зърна Дървото на бучки, открояващо се на аления фон на Павилиона на постоянната слънчева светлина. Поради някаква причина гледката я накара да настръхне. Тръгна решително напред, без да откъсва поглед от дървото — дебело чворесто стъбло с издути тумори, дебели и къси клони, почти без никаква зеленина. Наистина беше грозно и старо, особено в сравнение със здравите и изпълнени с живот кипариси и борове около него, чиито млади зелени клони сякаш се протягаха към небето.
„Защо му е притрябвала на Рандъл мъзгата на това старо дърво?“
Ли-Джан стоеше при кипариса с чук и шип в ръце. Друг евнух държеше малък меден съд със смола, а други двама бяха заети да палят огън върху камъните на алеята, за да я разтопят.
— Е? Забий шипа в дървото! — нетърпеливо заповяда Цъ Си.
На пръв поглед кората изглеждаше твърда като камък. Ли-Джан опря шипа в стъблото и замахна с чука, но се сепна, когато изведнъж задуха яростен вятър. Поривът вдигна безброй листа във въздуха, като изгаси малкия огън, който евнусите тъкмо бяха успели да запалят.
Ли-Джан свали шипа и в същия миг вятърът утихна. Необичайното съвпадение накара Цъ Си да се запита какво става тук.
— Забий шипа! — отново нареди тя.
Когато Ли-Джан опря шипа в древната кора, вятърът задуха отново, сякаш от всички посоки едновременно. Евнухът отново понечи да дръпне шипа, но Цъ Си му извика по-силно:
— Действай!
Ли-Джан удари с чука шипа и вятърът се превърна във вихър.
— Удари отново! — извика Цъ Си, а косата й се разпиля във всички посоки.
Докато Ли-Джан продължаваше да забива шипа в твърдото дърво, изневиделица се появиха гъсти облаци и яркият ден потъна в зловещ сумрак. Цъ Си се огледа; дърветата в Императорските градини се огъваха и люлееха под напора на неочакваните сибирски ветрове. Жълтите керемиди на Павилиона на постоянната слънчева светлина политаха и се разбиваха на земята около нея. Листа и борови иглички се носеха на стотици метри в мрачното небе. Цъ Си беше объркана от внезапната промяна на времето, докато гледаше как евнусите отчаяно се суетят в краката й в напразните си опити да съберат разпилените подпалки.
Ли-Джан замахна с чука и шипът най-сетне проби външната обвивка. С цялата си сила той завъртя острия метал, извади го и отстъпи назад. Вятърът внезапно спря, листата увиснаха за момент над Забранения град, след което бавно започнаха да падат обратно към земята.