Цъ Си бързо отиде до леглото на Рандъл.
— Знаех, че ще се върнеш при мен — прошепна тя в ухото му и нежно долепи буза до неговата, долавяйки много добре равномерното му дишане.
Окървавената ръка на Рандъл се вдигна и хвана нейната. Изумително, но раните по пръстите и лицето му вече бяха престанали да кървят. Синеокият като че ли се беше върнал от оня свят.
48.
Пекин, Китай
Забраненият град
Дворецът на съсредоточената красота
13 октомври 1860 г.
11:55 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 223
На Рандъл му трябваха почти четири дни да се възстанови напълно. През първите дванайсет часа остана на легло, докато императорските лекари почистваха мръсотията и камъчетата от раните му, за да не допуснат инфекция и да намалят до минимум белезите по тялото му.
За да запази в тайна истината за възможностите на Дървото на бучки, Цъ Си предприе безжалостни мерки и се погрижи всеки евнух, чул думите „Дърво на бучки“, да бъде убит; великият евнух Ли-Джан и доктор Гъндзун не направиха изключение. Двайсет и шестима евнуси бяха посечени от императорската гвардия, преди да е свършил денят. Ако мълвата за силите на дървото изтечеше от двореца, щеше да се отприщи истински ад. Цъ Си много добре разбираше евентуалните последици и действията й бяха оправдани — силата на дървото трябваше да остане достояние единствено на нея и на синеокия.
Гъст дим пълзеше в есенния въздух откъм Летния дворец. Съгледвачите й докладваха, че императорската резиденция и горите от страната на приказките на Цин горят вече трети ден. Всеки път, когато излизаше на двора, Цъ Си се изпълваше с ярост, щом погледнеше към небето и виждаше черния пушек, докарван на юг от студения вятър. Понякога дори долавяше миризмата на изгоряло.
След два дни Рандъл отново можеше да ходи, кожата му бе напълно заздравяла. Раните на гърба и корема се бяха затворили и тялото му функционираше нормално. Всеки ден той поемаше по една капка от мъзгата на кипариса и резултатите бяха свръхестествени. Само през последните осем часа бе възвърнал напълно силата и бързината си.
Значението на невероятното му възкресение не остана неразбрано от Цъ Си и балансът на силата в нейния свят се промени драматично. Мъзгата от Дървото на бучки даваше живот — болният можеше да бъде излекуван, дори безсмъртието изглеждаше достижимо. Тя със сигурност можеше да спаси живота на Сиен Фън, ако желанието й е такова. Или своя собствен, ако се наложи.
Цъ Си гледаше как Рандъл завършва последното си изтощително упражнение, без нито за миг да откъсва поглед от голото му до кръста тяло. Двамата бяха сами в Двореца на съсредоточената красота — императрицата беше забранила на когото и да било да влиза на територията му, а стражата отвън бе утроена. Рандъл остави късия си меч на гранитните стъпала на двора, избърса лице с кърпа и тръгна към нея.
— Лорд Елгин е унищожил Летния дворец — каза той, загледан в стелещия се над Забранения град пушек. — Мисли си, че съм мъртъв и че може да прави какаото си поиска.
— Великолепните дворци са превърнати в пепелища — гневно рече Цъ Си. — Дяволите са подпалили дори горите и изсипват петрол в реките, за да избият рибата. — На лицето й се изписа ярост. — Съвсем честно мога да кажа, че унищожаването на Юан Мин Юан е най-голямата трагедия в живота ми. Червените дяволи унищожиха мистичен свят, който никога няма да бъде заменен.
— Летният дворец може да се възстанови — рече Рандъл.
Цъ Си гневно погледна задименото небе.
— Не сградите и градините го правеха специален за мен. Построяването му беше завещание от предците ми. Душата на Канси и Циенлун е разбита завинаги. — Тя неочаквано му се усмихна. — Но утехата ми е, че ти си жив, слава на Бога дракон. Това ми е достатъчно.
Рандъл също не се опита да скрие усмивката си. Мисълта, че е оцелял, го изпълваше с трепетна възбуда. Дори не си позволяваше да си помисли дали е постъпил правилно, като е използвал еликсира. Беше жив и това бе единственото, което имаше значение.
— Възстановяването ти е забележително — каза Цъ Си, докато плъзгаше показалец по ръката му. — Ако не го бях видяла с очите си, нямаше да повярвам.
Рандъл си спомни усещането, когато пиеше златната мъзга — сякаш милион пеперуди пърхаха с крилца в тялото му.
— Това е Дървото на живота — каза тихо той, сякаш не искаше никой да го чуе. — И макар да съм натъжен, че ликвидира толкова много евнуси, за да защитиш тайната ни, нямаше друг избор. Това е жизнена сила с огромно значение.