Цъ Си наклони глава настрани, сякаш се мъчеше да прочете мислите му.
— Ще се наложи ли да премахнеш по същия начин и мен, Синьо око? След като и аз вече знам тайната ти?
Рандъл се загледа в прекрасното й лице.
— А не трябва ли аз да се замисля дали ти не искаш да ме премахнеш?
Цъ Си го погледна в очите.
— Няма за какво да се страхуваш от мен. Мога да бъда отличен съюзник, ако знам истината. Но трябва да разбера всичко, за да мога да защитя адекватно двама ни… и кипариса.
— Истината има много страни — отвърна Рандъл.
— А включва ли подробности около това защо трябва да замина за Дзъхол?
Рандъл се замисли за момент.
— Да, и това също.
— И какво трябва да направя, за да стана достойна за това невероятно знание?
— Да го обсъдим вътре — каза Рандъл. Погледът му се плъзна по тялото й. — Време е да консумираме подобаващо партньорството си.
— Първо ще ми кажеш за пътуването до Дзъхол — отсече Цъ Си. — После ще си получиш наградата.
— Трябва да заминеш за Дзъхол точно след четиринайсет дни — каза Рандъл. — В деня след пристигането си ще имаш аудиенция със Сиен Фън. Той ще бъде много слаб, измъчван от ужасни стомашни болки и жълтеница. — Рандъл отпи глътка вода от една от кристалните чаши на масата от палисандрово дърво. — Синът на небето няма да те посрещне с отворени обятия. Всъщност ще се държи доста враждебно. Репутацията ти ще е вкиснала като четиридневно мляко. Ще бъдеш наругана, защото не си могла да спреш ордите на червените дяволи. И заради унищожаването на Летния дворец.
— Тогава защо да отивам?
— За да придобиеш единственото от притежанията на Сиен Фин, необходимо, за да си осигуриш регентството над Средното царство.
— И какво е то? — попита тя.
Рандъл избърса с кърпа потта от гърдите и раменете си.
— Каква ще бъде наградата ми, ако ти кажа?
Цъ Си стоеше абсолютно неподвижно.
— Ти се върна от мъртвите заради мен. Заслужаваш всичко, което мога да ти дам. — Тя бавно разкопча дрехата си и я остави да се разтвори. — Хайде да влезем вътре и да се погрижа за нуждите ти, но първо довърши разказа си.
Рандъл зяпаше извивките на тялото й под мъгливото небе.
— Когато отидеш в Дзъхол, ще трябва да доставиш удоволствие на болното и слабо тяло на Сиен Фън, за да постигнеш целта си.
Цъ Си си спомни миризмата на потта на Сина на небето и как с напредването на болестта бе завоняла на гранясало, също като дъха му.
— Няма да ми хареса, но той е мой съпруг и ще направя всичко, което поиска от мен — рече тя.
— А това, че ми се отдаваш сега, също ли е твой дълг?
Цъ Си се усмихна.
— С теб също сме партньори, Рандъл Чен. Подобно на брачната връзка, ние споделяме дори нещо по-голямо. Тайната на Дървото на живота и силата, която върви с нея. Това ме прави твоя съпруга в тези така сложни обстоятелства. И аз съм тук, за да ти доставя удоволствие.
Рандъл се замисли какво трябва да изтърпи Цъ Си, когато отиде в Дзъхол. Изобщо нямаше да е приятно. Състоянието на черния дроб на Сина на небето се влошаваше много бързо и той вече беше само кожа и кости, но сексуалният му нагон си беше наред.
— Ще трябва да задоволиш Сиен Фън още един последен път — каза Рандъл. — След това ще се освободиш от него, защото той ще бъде мъртъв след трийсет и два дни.
— А колко пъти трябва да любя теб? — попита Цъ Си, без изобщо да се изненада от пророчеството за смъртта на съпруга си.
— През следващите четиринайсет дни ще ме любиш двайсет и осем пъти — отвърна той, сякаш сериозно бе обмислял броя.
Тя обхвана с жест всичко наоколо.
— Ами ордите на червените дяволи, които се спотайват до стените? Няма ли да нападнат Забранения град, докато съм заета да ти доставям удоволствие?
Рандъл се поколеба за момент.
— Няма да атакуват, въпреки че ме мислят за мъртъв.
— Ти не успя да спасиш Летния дворец. Защо сега да бъде различно?
— Подпалването на Летния дворец беше извън контрола ми. Това тук обаче не е.
— И каква е разликата?
— Аз зная бъдещето на Пекин, императрице. — Рандъл я погледна в очите, за да й даде възможност да прецени степента му на увереност. — Този дворец ще остане непокътнат, за да защитава Дървото на живота. Под твое ръководство принц Кун ще организира последна среща с лорд Елгин и ще се стигне до съглашение, което ще бъде наречено Пекинска конвенция и ще бъде подписано в Залата на церемониите в Китайския град.