Пред лорд Елгин на носилка, носена само от дванайсет носачи, седеше принц Кун, облечен в пурпурна копринена роба със златни дракони с четири нокътя на гърдите, раменете и гърба. На главата му имаше кръгла кадифена шапка, а на врата — огърлица от нефритени мъниста. Принцът беше принуден да излезе от града и да ескортира лорд Елгин и хората му вътре. Като допълнително оскърбление носилката му трябваше да е с четирима носачи по-малко от тази на лорд Елгин. В края на краищата, британците и французите бяха завоевателите и смятаха, че те определят правилата.
Северно от Пекин останките на Летния дворец продължаваха да тлеят, а несметните богатства, изпълвали някога залите му, бяха транспортирани с над сто плоскодънни баржи по река Пейхо до Таку. Оттам плячката щеше да продължи с британската военноморска ескадра към Европа, за да бъде разделена между кралица Виктория и император Наполеон III.
Принц Кун бе оставен да чака извън стените на Пекин в продължение на повече от два часа, преди Елгин да благоволи да събере хората си. Лордът се разтапяше от удоволствие при мисълта, че кара един принц да го чака на слънцето. „Точно това заслужават китайците!“ — заявяваше високомерно той на всеки срещнат.
Рандъл се беше качил на югозападната стражева кула на Забранения град и гледаше към планините Йеншан. Най-високите им части вече бяха покрити със сняг и той си даде сметка, че приближаващата зима ще възвести края на съюзническата окупация на Китай. Нашествениците не можеха да рискуват да останат още дълго тук. Мунициите им привършваха и те не смееха да се задържат без топли дрехи и зимни палатки, с които да преживеят студовете.
Споменът за прекарването с императрица Цъ Си изпълни главата на Рандъл и коленете му омекнаха. Предишната вечер тя бе съблякла дрехите му и го бе сложила да легне на специално направен подиум на студа. С невероятно умение напълни устата си с гореща вода и съблазнително обля голата му кожа с нея. През следващия час Цъ Си притискаше голото си тяло в неговото и старателно изсмука водата сантиметър по сантиметър, без да пропусне нито едно място. Усещането беше зашеметяващо, съчетанието на горещо и студено опияняваше сетивата му. След това тя уви дълга лента мека жълта коприна между гредите над подиума, като я мереше внимателно, отпускаше и завързваше отново. Застанала над него, отпусна голото си тяло върху лентата, обърна се с главата надолу и пое члена му във влажната си уста. С непостижимо умение висеше над него в позиция лотос, по-прекрасна от всеки друг път. Беше увила коприната така, че започна да се върти, докато членът му оставаше в устата й. Рандъл въздъхна само при мисълта за това. Когато коприната се завъртя дузина или повече пъти, тя я отпусна и се завъртя в обратната посока — и така безброй пъти. Усещането не можеше да бъде описано.
Цъ Си наистина беше най-добрата любовница на всички времена. Само за един ден Рандъл бе получил повече сексуални наслади, отколкото от всичките си предишни партньорки, взети заедно. Той се съсредоточи върху побелелите върхове на планините в далечината, после погледна надолу към вълничките в рова около Забранения град, вдигнати от студения вятър. Дървото на живота го беше върнало от мъртвите, но въпреки това изживяното с императрицата му се струваше още по-поразително. Как можеше да помисли за която и да било друга жена след удоволствията, които му достави тя?
Рандъл се пресегна през дясното си рамо и стисна дръжката на късия си меч, но не го извади от ножницата. Вече беше забавил прехвърлянето си от Забранения град и бе решил, че ще си тръгне само след още няколко дни — веднага щом Цъ Си замине за Дзъхол. Не можеше да понесе мисълта да остане, знаейки, че тя ще трябва да легне със Сиен Фън, за да се сдобие с императорския печат. Привързаността на Рандъл към императрицата растеше с всеки момент и той знаеше, че ревността му може да надделее.
Специалният кристален съд вече беше пълен с мъзгата от Дървото на живота и готов да бъде отнесен на Г. М. Рандъл беше почти готов да си тръгне. Пекинската конвенция щеше да бъде подписана след няколко часа. Цъ Си щеше да се сдобие с печата и така щеше да гарантира регентството си. И най-важното, британците и французите най-сетне щяха да изведат армиите си от страната и нямаше да се върнат никога повече. Оставаше само Рандъл да убеди Цъ Си, че съдбата й е свързана с Дървото на живота. Че ако някой, включително и самата тя, пусне мъзгата на дървото, това ще обезобрази нейното тяло и ще предизвика ужасна болест. Императрицата беше известна с това колко много държи на външността си и той знаеше, че може да я уплаши и да я принуди да защитава кипариса, ако смята, че красотата й е неразривно свързана с магическата сила на дървото.