Лорд Елгин внимателно наблюдаваше изражението на китайския си съветник. Това беше въпрос, който самият той не бе събрал кураж да зададе.
Рандъл погледна сър Хоуп право в очите.
— Достатъчно е да знаете, че съм тук, за да ви помогна да спечелите гази война. Приемете нещата така — тялото ми може и да е на китаец, но виждам света през очите на западняк. — Рандъл се обърна към лорд Елгин. — И е абсолютно задължително да не забравяте уговорката ни. Ще ви помогна да спечелите тази война и да наложите Тиендзинския договор. След това ще продължим победоносно към Пекин. И както ви обещах, историята ще запомни само вашето командване заради умението и дързостта ви, сякаш никога не съм бил тук. Вашите армии ще разгромят Сенге Ринчен и Китай ще бъде открит пред вас като гола жена с разтворени крака. Но както се разбрахме, стените на Забранения град не бива да бъдат пробивани от хората ви. Императорът не бива да бъде свалян или пленяван. Искате да наложите договора от Тиендзин, нали? Чудесно. Но трябва да обещаете, че ще спазите уговорката ни, лорд Елгин. По-ясен от това не мога да бъда. Стените на Забранения град не бива да падат.
— Да, да, приятелю. — Лорд Елгин се усмихна и вдигна чашата си. — Стените на Забранения град няма да паднат. — Изражението му на политик изобщо не трепна. — Имате думата ми.
7.
Калните равнини
1,5 км северно от крепостта Уей, Китай
21 август 1860 г.
05:23 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 171
Изгревът наближаваше и небето на изток беше алено. Бомбардировката на британската артилерия продължаваше непрекъснато вече почти два дни. Постоянните гърмежи на двайсет и трите гаубици отекваха през Таку и река Хай и всяко оръдие запращаше 12 фунтовите си гюлета или снаряди — сферични топки, пълни с барут, и с фитил, който се палеше ръчно — срещу укрепената твърдина. Снарядите улучваха целта си и експлодираха едва когато фитилът стигаше до барута. Канонадата направи невероятен спектакъл в нощта, когато огнените топки описваха дъги към крепостта в мрака като на забавен кадър, преди да се взривят със секваща дъха ярка светлина; звукът от детонациите се връщаше при артилеристите миг по-късно.
Оръдията бяха завлечени до огневите си позиции през дълбоката кал, тресавища и стотици ручеи, които се кръстосваха във всички посоки. Всяка гаубица се теглеше от шест коня на най-трудните участъци. Откъм океана шест канонера стреляха по високите стени на Уей, но целта на това беше повече психологическа, отколкото военна. Намерението на Рандъл беше да накара хората на Сенге Ринчен да си мислят, че са обкръжени. В действителност стените откъм морето бяха дебели над 13 метра и бе невъзможно да се пробият.
От височината на крепостните стени китайците отвръщаха на огъня с руските си оръжия, но въпреки по-високата си позиция снарядите и барутът им бяха по-некачествени и проектилите им не достигаха целите си.
Подготовката през изминалата седмица бе преминала идеално. На 12 август британските и френските сили, общо 1000 души, бяха тръгнали на югозапад покрай брега към Сън-Хо, докато Втора дивизия под командването на сър Хоуп се насочи на юг, следвана от 340 кавалеристи. Дивизията отново се сблъска с татарската конница, но обходната маневра отляво на англо-френските войски рязко намали пътищата за отстъпление на татарите и те побягнаха към укрепленията, без да влизат в сражение. Блестящо изпълнените от съюзниците клещи прогониха противника от калните равнини и блатистия район северно от Таку, позволявайки безпрепятственото придвижване на тежките оръдия.
На 14 август, както бе наредено, градчето Тан Ку беше превзето от Втора бригада. Овладяването на тази стратегическа позиция отряза снабдителните линии на кавалерията на Сенге Ринчен и елиминира възможността противникът да ги атакува от запад. Под ръководството на Рандъл британците избиха над сто татарски войни и влязоха в градчето, без да изгубят нито един човек.
Рандъл огледа повредените стени на крепостта Уей с пехотински далекоглед, като търсеше достатъчно големи дупки, през които да влезе човек. Стоеше на двуетажна дървена платформа, скована от кралските инженери, на малко повече от километър и половина от укрепените позиции на противника. Наблюдателницата бе най-високата точка в блатото и видимостта от нея беше идеална. Когато идваше прилив, равнината отдолу потъваше под една стъпка вода.