В избелелите си джинси, смачкана тениска и с небръсната четина, Уилсън изведнъж се почувства не на място.
— Мисля, че когато не получава онова, което иска, човек придобива опит.
Г. М. повдигна вежди.
— Или в моя случай, смърт.
— Понякога получаваме онова, което заслужаваме — каза Уилсън.
— А понякога не — отвърна Г. М.
— Трябваше да ме послушате.
— Има твърде много неща, които ми се иска да бях направил по различен начин.
— За мен Рандъл Чен е герой — обяви Уилсън. — Той е изиграл своята роля при контролирането на Втората опиумна война. Изпълнил е онова, за което е бил обучен.
— Но просто не си е тръгнал — добави Джаспър.
— Рандъл е добър човек, който бе поставен в ситуация, компрометираща същността му. Вие му сторихте това. Вината не е негова, а на всички вас.
— Основната задача на Рандъл беше да защити Дървото на живота — обади се Дейвин. — Това му беше казано съвсем ясно. И в крайна сметка той се е възползвал от ситуацията.
В стаята се възцари каменно мълчание.
— Единственото, което ме вълнува, е какво трябва да правим — каза накрая Уилсън.
Дейвин хвърли бърз поглед към Г. М.
— Трябва да прочетеш бележките към мисията. Те са много конкретни. От текста ще разбереш, че е задължително да те прехвърлим колкото се може по-скоро. В противен случай историята ще продължи да се променя, докато изчезнат всякакви шансове за прехвърляне.
— Четох бележките — отвърна Уилсън. — Намираме се в пълна каша.
— Данните заемат повече от хиляда страници — озадачи се Дейвин. — А ние те открихме едва преди два дни. Как е възможно да си ги прочел?
— Прочете ги — потвърди професор Оутър, показвайки с тона си, че темата е приключена.
— Знам какво трябва да направя — каза Уилсън. — Но признавам, че ме боли сърцето заради унищожението и мъката, които ще донесе тази мисия на Китай. Отвратително е, че събитията стигнаха дотук.
Г. М. приглади чаршафите си с крехките си ръце.
— Позволете да ви задам един важен въпрос, господин Даулинг. Когато отново се изправите лице в лице с господин Чен, какво смятате да правите?
— Бележките към мисията казват точно какво трябва да направя — направо отвърна Уилсън.
— Не можете да победите господин Чен в ръкопашен бой.
— Наясно съм с това — каза Уилсън.
— Какво ще правите, ако той ви атакува?
— Ще се придържам към точките на мисията — просто отвърна той.
— Уменията на господин Чен са неизмерими — каза Г. М. — И неуязвимостта му добавя допълнителни трудности.
— Обмислих всички тези фактори — отвърна Уилсън и премести поглед върху Минерва. — Не се съмнявам, че Рандъл ще бъде добре подготвен. Живял е в Китай четиресет години, като със сигурност през цялото време е тренирал. Лоялността му към мен ще бъде само далечен спомен, така че не очаквам никаква милост.
— Джаспър не смята, че можете да успеете — каза Г. М.
— Победата не се изчерпва само със способността да се биеш — отвърна Уилсън.
— Кога ще бъдете готов за прехвърлянето? — попита Г. М.
— Мога да ти покажа последните данни за промените, за да видиш колко сериозно е станало положението — намеси се Дейвин. — Изглежда, че тази реалност и онази от миналото — той задвижи едновременно двете си ръце пред себе си — са свързани помежду си по някакъв начин. Колкото по-скоро…
— Дейвин, моля те, млъкни — прекъсна го Уилсън. — Не съм сигурен кога ще бъда готов.
— Бъдете по-конкретен — отбеляза Г. М.
— Трябва да се подготвя — отвърна Уилсън. — А не зная колко време ще отнеме това.
— За дни ли говорим или за седмици? — попита Джаспър.
— Не съм сигурен — каза Уилсън. — Но от прехвърлянето няма смисъл, ако не бъдат осигурени добри шансове за успех. Рандъл е имал четири десетилетия да се усъвършенства, докато ние разполагаме със съвсем малко време. Затова трябва да бъдем съобразителни.
— С всеки изминал ден здравето ми се влошава — призна Г. М.
— Ако не успея, няма да се върна — каза Уилсън. — И тогава ще бъдете в безизходица.