— Ще спечелим веднъж завинаги битката срещу злото — добави Цъ Си, като в същото време докосваше императорския печат на шията си.
Рандъл огледа пустия двор през безбройните колони с гравирани върху тях дракони, които минаваха от двете страни на стълбищата и парапетите.
— До ушите ми непрекъснато достигат слухове за все повече и повече британски и американски военни кораби, хвърлящи котва на югозападния бряг — тихо каза той. — Не би трябвало да са толкова предвидливи, че да реагират по такъв начин. Признавам, императрице, боя се, че не всичко е такова, каквото изглежда.
— Боиш се от такива неща, откакто се помня — нетърпеливо каза Цъ Си. — Ние държим всички карти, любими. Ти запали огън у хората и милиони се отзоваха на призива ти. Боксьорите ще победят всекиго — числеността им е огромна, не могат да бъдат спрени. Подобно на мен, на тях им е дошло до гуша от тези чуждестранни дяволи, които отравят земите ни, насилват народа и крадат богатството ни. — Тя потри ръце.
— Най-сетне ще си платят за опожаряването на Летния дворец.
Рандъл пое дълбоко дъх. Странното безпокойство продължаваше да го измъчва.
— Фактът, че британците не бяха информирани за пристигането на собствените им сънародници, говори, че се крои нещо. В продължение на повече от четири години успешно прехващаме всичките им съобщения и досега не се е случвало нищо подобно.
Топъл ветрец подухна през огромния пуст двор и Цъ Си събра косата си на плитка и я пъхна под дрехата си.
— Ще се придържаме към плана — твърдо рече тя. — Просто се погрижи боксьорите ти да са готови. Не ме разочаровай.
Рандъл внезапно усети как мускулите му се напрягат, сякаш го бяха зашлевили през лицето.
— Ти би трябвало да се безпокоиш за грешките на имперската армия — изсъска той. — Те са виновни за това, че позволиха на ренегатите да влязат в Пекин без никаква съпротива.
Цъ Си го изгледа свирепо.
— Те ще платят за провала си, уверявам те. Некомпетентността няма да се толерира на нито едно ниво.
— Ако ме беше послушала преди пет години, нямаше да изгубим Корея от японците — остро каза Рандъл. — Защо, когато аз командвах армиите, потушихме така лесно въстанието на тайпините?
— Имах глупостта да послушам съветите на генералите ми — процеди през зъби Цъ Си. — Нямаше как да знам, че дребните бандити ще разбият по такъв начин имперските ни сили.
Рандъл се обърна с лице към императрицата.
— Казах ти още тогава, че северната армия е недохранена, зле въоръжена и зле обучена. И най-лошото, че има некадърно командване.
Лицето на Цъ Си се губеше в тъмното, но въпреки това Рандъл долови огъня в очите й.
— А къде беше ти, когато ставаше всичко това? Излежаваше се тук и се наслаждаваше на удоволствията на моите наложници!
— По твое предложение! — отвърна кипналият от гняв Рандъл. — Никога не съм пожелавал нито една от онези жени! Винаги съм искал единствено теб.
Цъ Си изпуфтя и се извърна.
— Беше разсеян от удоволствията им. Прощавам ти това, но не приемам обвинението, че загубата на Корея е изцяло по моя вина. — Тя се загледа към блещукащите звезди. — А навремето можеше да четеш бъдещето, Синьо око. Уви, тези дни вече ги няма.
— Казах ти — взе да се защитава Рандъл. — Минаха десетилетия и се промениха толкова много неща. Вече не мога да разчитам всички аспекти на бъдещето. Изменихме историята така, както ни се харесва, и с това силите ми намаляват.
— Възможно ли е пиенето от Дървото на живота да е замъглило прозренията ти? Ако престанеш, може би отново ще можеш да виждаш бъдещето.
— Няма да отговарям отново на този въпрос — заяви Рандъл. — Вече ти казах, ние променихме историята. Сега бъдещето пред нас е неизвестно… това е единствената причина.
— Но ти имаш други умения — каза Цъ Си, загледана някъде в далечината. — За твой късмет.
Гневът на Рандъл беше достигнал до точката на избухване, но успя да го сподави.
— Не желая да споря вече по този въпрос, императрице. Залогът е прекалено голям. Като Учител ти доведох най-великата армия, съществувала някога. — Той гордо изпъна рамене. — Аз го направих! Боксьорите вярват, че са неуязвими заради мен! Те мразят западняците заради мен — пропагандата ми извърши чудеса. Съветвам те да не забравяш тези факти, императрице. Моята мъдрост е причина армията на боксьорите да не побегне от тази битка, както направиха онези страхливци от имперската армия в Корея.