Резиденцията на посланика представляваше великолепна китайска сграда на три стажа със зелени керемиди, които показваха високия статус на обитателя й. Отвън, под портика с колонада, струнен квартет свиреше класическа музика. Трима господа и една дама с цигулка изпълняваха Бетовен, при това доста добре. Огромните врати се отваряха към просторна бална зала, в която се бяха събрали най-малко четиресет мъже от всички националности, облечени в черни фракове или парадни униформи. Жените бяха около двайсет и пет и носеха разкошни рокли в пищни цветове; много от тях имаха украсени ветрила, с които да се разхлаждат. Китайски сервитьори в бели костюми обикаляха залата със сребърни подноси с изстудено шампанско и сандвичи. Помещението бе осветено от сто или повече газени лампи, чието трептене подчертаваше височината на тавана. Навън в градината най-малко два пъти повече розови китайски фенери от хартия висяха по дърветата.
Уилсън остана най-изненадан от доброто настроение и спокойствието на гостите — сякаш изобщо не знаеха за положението извън стените.
Капитан Макала поведе Уилсън към сър Клод Макдоналд, британския посланик в Китай. Уилсън имаше точна представа за него и репутацията му. До сър Клод стоеше внушителният брадат американски посланик Едуин Конгър, ветеран от Гражданската война и бивш конгресмен, на когото бе подчинен капитан Макала.
— Доколкото разбирам, сър, вие сте причината толкова много войници да са тук, за да ни охраняват — вместо поздрав каза сър Клод. Той беше гладко избръснат, с осанката на военен, трийсет и пет годишен, с дълъг засукан и фиксиран с восък мустак, стърчащ доста извън ширината на ушите му. На гърдите си имаше цели шест награди, сред които Египетският медал за службата му там, както и отличието на кралица Виктория, което го обозначаваше като посланик.
— Изкарахме късмет, че се добрахме дотук — отвърна Уилсън, докато си стискаха ръцете.
— Казват, че прашните бури около Тиендзин са отвратителни — рече сър Клод. — Чух един офицер да предупреждава, че предстои цяла седмица кашляне.
— Прашните бури бяха последната ми грижа — отвърна Уилсън.
— Трябваше да ни предупредите — каза Конгър, чийто американски акцент определено не се вписваше тук. Той стисна силно и енергично ръката на Уилсън. — Ако го бяхте направили, щяхме да организираме монументално празненство за всички войници.
— Сега не е време за партита — сериозно рече Уилсън.
— Писмата, които получихме от генерал-лейтенант Гейзли и вицеадмирал Сиймор, преливат от хвалебствия за способностите ви на водач и авторитета ви — добави сър Клод. — Наричат ви дар от бога.
— Просто са скромни — отвърна Уилсън. — Подобно на всички лидери на Съюза на осемте нации, те виждат не по-зле от мен опасността, надвиснала над Китай.
— А вие споделяте ли страховете им? — попита сър Клод.
— Сега Пекин е по-опасен за нас, отколкото когато и да било — каза Уилсън. — По-опасен от всяко друго място на света, бих казал.
— Да се надяваме, че преувеличавате и вкарвате мелодрама, но определено сме благодарни, че доведохте толкова много войници със себе си — каза Конгър. — Признавам, изненадах се, че сте успели да влезете в Пекин без съпротива. Цунли Ямън, китайското Външно министерство, ни уведоми, че вкарването на допълнителни войници в града е забранено.
— От Цунли Ямън могат да настоят и да изтеглим войските си, но това не означава, че ще го направим — гръмко се разсмя сър Клод.
Уилсън не се усмихна.
— Посъветвах генерал Гейзли от тук нататък да не използва телеграфа за предаване на поверителна информация. Особено относно придвижването на войските.
Конгър пристъпи напред.
— Нима подозирате, че прихващат съобщенията ни?
— Важно е да бъдем предпазливи — отвърна Уилсън.
— Няма начин някой да разшифрова съобщенията ни — изсумтя сър Клод. — Тук използваме най-модерната технология в света. Китайците са примитивни хора. Подобно на боксьорите, най-силните им страни са фанфарите и суеверията. Дори вярват, че могат да спират куршуми с голи ръце, за бога!
— Значи сте чували тези слухове? — попита Уилсън.
— Плъзнали са из цял Пекин — отвърна Конгър. — Има някакъв човек, когото боксьорите наричат Учителя. Говори се, че мнозина са виждали с очите си невероятните му способности. Едно момче от прислугата ми каза, че го видяло с очите си как спира куршум.
— Поредното китайско мошеничество — каза сър Клод.