— Така или иначе — продължи Уилсън, — местните са неспокойни. Съветът на генерал Гейзли е да приберете всички сънародници в легациите, при това незабавно. Съветваме ви също всички второстепенни входни места към дипломатическия квартал да бъдат блокирани и да се разположи въоръжена охрана колкото се може по-скоро.
Сър Клод лапна лулата си, а един китайски сервитьор бързо драсна клечка кибрит и я запали.
— Ще го обсъдя с останалите посланици — каза той, бълвайки облаци дим. — Знаете ли, за мен най-смешното за деня бе, че руснаците — доколкото разбрах, с вас са пристигнали седемдесет и петима от тях — са забравили деветфунтовото си оръдие в Тиендзин. Ама че загубеняци! Все пак не са забравили да донесат мунициите. Домъкнаха сандъците чак дотук. За съжаление не разполагаме с нито едно оръдие, в което да заредим снарядите! Ама че веселба!
Конгър не се сдържа и се усмихна. Но когато видя сериозното изражение на Уилсън, се сепна.
— Увеличих денонощната стража в американското посолство с двайсет и пет души. Освен това разположих на предния двор картечницата „Колт 236 Гатлинг“, донесена от морските пехотинци.
— Стига, господа! — с приповдигнат тон рече сър Клод. — С тревогите ни е свършено! Кризата е овладяна и в момента идва още допълнителна помощ. Според писмото, което получих, адмирал Сиймор лично се е насочил към Пекин с две хиляди души и припаси, за да подсили позициите ни. Китайците няма да посмеят да ни атакуват, като знаят това. И не забравяйте, господин Даулинг, че Императорската гвардия също е тук да ни защитава.
— Императорската гвардия няма да ви се притече на помощ — замислено рече Уилсън. — Император Куан Су е свален и императрица Цъ Си отново е на власт.
— Никой не я е виждал от повече от двайсет години! — надуто заяви сър Клод. — Само крие лицето си зад онези жълти копринени завеси. Старицата няма да посмее да ни се опълчи.
— Помнете ми думите, посланик — каза Уилсън. — Императрица Цъ Си няма да се притече на помощ, ако боксьорите атакуват. От Цунли Ямън също дадоха да се разбере, че ще заемат подобна позиция. Сами сме и трябва да си отваряме очите на четири. Ако боксьорите преодолеят стените на легацията, ще видите как близките ви умират пред очите ви.
— Това е нелепо! — изсумтя сър Клод.
— И нещата ще се влошават — предупреди ги Уилсън.
— Вие и хората ви трябва да сте готови. Утре по изгрев-слънце на всички прислужници, работещи за западняци в Пекин, ще бъдат раздадени малки черни и червени карти с предупреждението, че ги очакват изтезания и смърт, ако продължат да работят за чуждоземните дяволи.
— Откъде бихте могли да знаете подобно нещо? — попита Конгър.
Уилсън очакваше този въпрос.
— Каза ми го един от шпионите ми в Китай. Скоро ще стане доста горещо.
Сър Клод пусна облак дим.
— Мисля, че най-лошото е зад нас — уверено заяви той. — Наистина имате склонност към мелодрамата, както каза Конгър. От военна гледна точка в момента сме в най-силната позиция, в която сме били някога. И както се казва в писмото от адмирал Сиймор, той ще бъде тук след по-малко от две седмици с най-модерните оръжия и най-добре обучените бойци, за да защити суверенитета на посолствата.
— Не бива да подценявате капацитета на омраза на боксьорите — отвърна Уилсън. — Нито пък размера на армията им. Всяка година те са подложени на суша, наводнения, епидемии и глад, като обвиняват нас за всичките си несгоди. Из цял Пекин и навсякъде в страната има хиляди афиши, според които западняците изпиват кръвта на китайския народ, а отвратителните им железници оскърбяват духовете на земята. Именно затова са наказани със суша и животът им е съсипан.
— Но това просто не е вярно, нали? — избоботи сър Клод. — Те са глупави хора. Знаете ли, живея тук вече повече от пет години и още не съм срещнал китаец, способен да се сравнява с който и да било британец.
— Съветвам ви да промените нагласата си — каза Уилсън и присви очи към сър Клод. — Омразата им е необуздана, способността им за разрушения — безкрайна. Ден след ден ги насъскват и когато кремъкът удари, всичко ще експлодира. — Той замълча за момент. На заден план звучеше успокояваща мелодия на Щраус. — Падне ли британската легация, всички други ще последват съдбата й. Ако засилите отбраната и призовете всички британски граждани да дойдат на територията на посолството, можете да станете герой, а ако бездействате, ще изложите всичко на риск. В момента в провинция Шандун изтезават и убиват мисионери, дори жени и деца. Хиляди китайци християни са изправени пред същата участ. До края на седмицата по улиците на Пекин ще има ксенофобски бунтове. А вие предпочитате да се валяте във вашата арогантност. Трябва да действате, сър! При това още сега!