Сър Клод го гледаше втрещено.
— Как смеете да ми държите такъв тон! — каза накрая той. — Вие се намирате в дома ми, сър!
Капитан Макала беше на тръни от избухването на Уилсън.
— Бих искал да ви запозная с жена си — каза Конгър и побърза да отведе Уилсън към една голяма група в ъгъла. — Тя желае да ви благодари лично, че ни се притекохте на помощ. А, добре. Германският посланик барон фон Кетелер също е там. Струва си да се запознаете — страхотен тип, на когото може да се разчита в бой.
Уилсън много добре знаеше кой е барон фон Кетелер, както и каква е съдбата му.
— За мен е удоволствие, бароне — каза той, стискайки ръката му.
— Присъствието ви тук е добре дошло! — отвърна баронът със силен немски акцент. — Хората ми имат голяма вяра в напътствията ви. Това е необичайно, тъй като обикновено се доверяват единствено на германци! — добави той и се разсмя гръмко.
Докато размяната на любезности продължаваше, мислите на Уилсън се насочиха към Рандъл Чен и какво ли ще бъде да го види отново. Въстанието на боксьорите щеше да се провали, ако Учителя излезе от уравнението. За съжаление щеше да мине време, преди да му се отвори възможност да се изправи срещу бившето си протеже. И тази възможност щеше да се отвори само ако посолствата удържат една свирепа и безмилостна атака.
— Това е Поли Смит — каза Конгър, представяйки красива млада жена, облечена в синя бална рокля. — Тя е племенница на главния съдия във Върховния съд на Съединените щати.
„Изобщо не би трябвало да е тук“ — помисли си Уилсън.
— Това е Уилсън Даулинг — продължи Конгър. — Той е австралиец и подобно на Джордж Морисън, не се страхува да казва това, което мисли. Тук е в качеството си на главен съветник на командващия Съюза на осемте нации генерал-лейтенант Гейзли.
— Много ми е приятно да се запознаем — с учтив поклон рече Уилсън. — Какво ви води в Пекин, Поли?
— Авантюрата, разбира се — каза тя и очите й проблеснаха.
Уилсън не се изненада. Тези затворени в посолствата си чужденци сякаш нямаха представа на каква опасност са изложени. Просто не можеха да видят кървавата обсада, която щеше да последва толкова сигурно, колкото тъмната нощ след слънчев ден.
54.
Пекин, Китай
Татарският град
Британско посолство
20 юни 1900 г.
09:05 ч. местно време
Малко след девет сутринта барон фон Кетелер самонадеяно потегли с носилка към Цунли Ямън, за да изложи лично недоволството си пред китайските министри. Беше вбесен от безчинствата на боксьорите и смяташе да настоява за незабавна намеса на централната власт. Уви, както Уилсън знаеше, десет минути след като напусна сигурността на дипломатическия квартал, той щеше да бъде убит от имперски войник — застрелян в лицето от упор. И точно тогава щеше да започне официално обсадата на чуждестранните легации.
През последните три седмици Уилсън беше прекарал много часове с барон фон Кетелер и колкото и да му беше трудно да гледа как напуска квартала, знаейки какъв ужасен край го очаква, нямаше друг избор, освен да остави историята да следва пътя си. Въпреки че не знаеше почти нищо за китайските обичаи и честно казано, третираше местните като кучета, германският посланик беше благороден патриот и не заслужаваше да умре по такъв начин.
Преди да дойде в Пекин — и по време на многобройните си дискусии с генерал Гейзли — Уилсън беше предсказал тези събития до най-малката подробност, в това число и точното време на покушението срещу барон фон Кетелер. Това бе още едно доказателство, че той разполага със забележителни познания за бъдещето. След като връчи на генерал Гейзли запечатан плик с подробен план на битката, Уилсън съобщи на командващия Съюза на осемте нации, че писмото трябва да се отвори едва след като бъде потвърдена трагичната стрелба по германеца.
Със смъртта на барон фон Кетелер най-сетне изглеждаше, че събитията отново са се върнали в правия път. Уилсън беше сериозно загрижен, когато предишната седмица помощната колона от 2000 души на адмирал Сиймор не успя да стигне Пекин, както пишеше в точките на мисията. Силите на боксьорите бяха прекъснали железния път между Тиендзин и Пекин, принуждавайки адмирала да спре придвижването си. Той се опита да се оттегли, но боксьорите взривиха релсите зад него, като му отрязаха пътя за бягство. По-късно един разузнавач съобщи, че колоната на Сиймор е била принудена да се изтегли пеша към река Пейхо, като през цялото време била подложена на тежка атака от добре въоръжени части на боксьорите. От този ден нататък адмирал Сиймор щеше да остане известен в легациите като „изчезналия адмирал“.