Императрица Цъ Си беше мобилизирала над 300000 души в и около Пекин, войници от имперската армия и боксьори, които с обявяването на войната бяха официално зачислени като помощници на правителствените сили и от този ден нататък щяха да получават заплата и храна.
Веднага след убийството на барон фон Кетелер боксьорите атакуваха главната порта на легациите на непрестанни човешки вълни. Защитниците стреляха толкова усилено, че цевите на оръжията им се нажежаваха до червено и човек не можеше да ги пипне, без да изгори жестоко ръцете си. В резултат броят на труповете покрай стените растеше, както и милионите мухи месарки, които долетяха да пируват с мъртвите.
Като приоритет високите части в посолствата бяха заети денонощно от войници. Най-високите постройки, в това число и резиденцията на сър Клод, бяха подсилени с чували с пясък отвътре и превърнати в стрелкови позиции. Жената и двете красиви малки дъщери на сър Клод, които бяха само на седем и пет, бяха изпратени в импровизираното бомбоубежище в мазето.
С помощта на Джордж Морисън, Уилсън успяваше дискретно да насочва ръката на сър Клод, който бе избран от всички останали посланици за главнокомандващ защитата на легациите. Морисън умееше да кара хората да се отпуснат в компанията му и макар да смяташе сър Клод за „недоучен майор от пехотата без капка мозък, памет и способност за преценка“, добавяше, че „може да свърши работа като главнокомандващ“.
Въпреки нагласите си Морисън се справяше чудесно в общуването с посланика, сякаш бяха най-добри приятели. Резултатите бяха положителни и Уилсън можеше да помага в защитата на посолствата с пълната подкрепа на сър Клод. Тухлените барикади, издигнати по улиците и алеите, бяха охранявани от съюзнически войници, строени в стрелкови взводове в четири редици, които правеха всичко по силите си да спрат атаките на боксьорите.
Битката щеше да бъде безмилостна; Уилсън го знаеше, но въпреки това беше смазан от мащабите на ставащото. Имаше чувството, че боксьорите няма да спрат, докато не изколят всички западняци и християни в Пекин и не унищожат напълно посолствата.
55.
Пекин, Китай
Татарският град
Френско посолство
22 юни 1900 г.
08:45 ч. местно време
През първите четиресет и осем часа боксьорите връхлитаха с хиляди към входа на посолството, без изобщо да се замислят за собственото си оцеляване. Загубите им бяха колосални, но през нощта бяха успели да напреднат. Жертвите на съюзниците също растяха, особено от безмилостните артилерийски и ракетни атаки. За щастие поради тесните улици и късия обхват китайците не можеха да изсипват картеч и ракети направо в посолствата и се задоволяваха да се целят най-вече във външните стени. Но веднага щом ги пробиеха, китайските християни закърпваха зейналите дупки с тухли и хоросан.
Застанали на югоизточната стена на френското посолство, Уилсън, сър Клод и Морисън наблюдаваха горящото италианско посолство. На север гореше сградата на митниците и огромни пламъци танцуваха на десетки метри нагоре в небето.
— Поне няма да ми се налага да плащам нито за мебелите, които пратих в Хонконг — промърмори Морисън. — Слава богу.
Уилсън се взираше в лицата на хората по стените и в пределите на посолството. Ясно се виждаше, че всички са изпаднали в паника. Възрастни мъже плачеха, нямаше никаква организация, а от дисциплината не беше останала и следа.
— Френското посолство няма да издържи — каза накрая той. — Трябва да прехвърлим оцелелите италиански войници и французите през онази стена. — Той посочи към германското посолство отзад.
— На французите няма да им хареса — отвърна сър Клод. — Това е суверенна френска земя.
— Единственият им друг избор е да останат тук и да умрат — заяви Уилсън. — Когато пожарите стихнат, боксьорите ще атакуват с още повече хора. Тежката картечница трябва да бъде взета от американското посолство и монтирана на немската стена. — Той посочи високата платформа, която трудно можеше да бъде улучена от артилерия заради ъгъла на атака. — Ако искаме да спасим югоизточната част, трябва да напуснем тази позиция.