Уилсън бе изчакал почти шест седмици, преди да бъде прехвърлен. През това време учеше с Лъ Дан, медитираше и тренираше, докато не стана сигурен, че е готов. Опасенията му в транспортната капсула бяха по-големи при второто прехвърляне — знаеше много добре какво ще изпита, когато лазерите се включат. Болката беше мъчителна, но в същото време перверзно приятна, тъй като знаеше, че напуска този еднообразен и мъчителен живот. След това дойде чувството, че е размазан през времето, преди внезапно да бъде събран отново и пресъздаден сред свръхнагорещен дим и огън сред руините на Мачу Пикчу.
Уилсън полетя от четири и половина метра и падна по гръб на земята. Ударът изкара въздуха от дробовете му и той отново дойде на себе си, мъчейки се да си поеме дъх. Сякаш всяка кост на гръдния му кош беше счупена от тежкото приземяване и гърлото му се свиваше в спазми, докато отчаяно се бореше за глътка въздух.
Джордж Морисън моментално се озова до него и се помъчи да прецени дали е жив или мъртъв. Лицето на Уилсън беше обгорено и дрехите му още тлееха. Морисън му говореше нещо, но той не чуваше нито дума.
— Активирай Славей — прошепна той и нервната му система се рестартира. Влудяващата болка моментално изчезна и дишането му се нормализира; звуците на битката отново зазвучаха в ушите му. Той се обърна на една страна и се опита да стане, но Морисън го задържа.
— Остани така! — уплашено рече той. — Извиках носилка.
Уилсън избута ръката му.
— Не ми трябва носилка — изсумтя той и бавно седна. Погледът му се плъзна нагоре по високата стена. — Е, мътните да ме вземат — рече после. — Доста дълъг полет.
Изправи се предпазливо на крака, чувствайки се леко замаян.
— Как е възможно да оцелееш след подобно нещо? — промълви шокираният Морисън, подхвана Уилсън и му помогна да пресече откритото пространство.
Секунди по-късно боксьорите разбиха портата и се втурнаха с крясъци към френското посолство. Тълпата насочи цялото си безумие към трупа на един френски войник, лежащ недалеч от входа. В истерията си множеството накълца останките на мъртвеца на парченца със своите копия и мамете, пръскайки кръв навсякъде.
Стрелковите взводове на съюзниците бяха готови по стените на германското посолство и при главната порта, ако боксьорите случайно успеят да проникнат през тях. Първият залп проехтя над главите на Уилсън и Морисън, докато двамата тичаха към укритието. Първата редица боксьори падна, но останалите продължаваха да напредват със стотици. Вторият залп последва миг по-късно и още петдесет мъртви или ранени боксьори се строполиха на земята.
Морисън издърпа Уилсън през портата и тежките бронирани врати се затвориха зад тях. Стотици китайски християни бързо се заеха да издигат зид от тухли и хоросан, за да подсилят входа срещу картечна атака.
Морисън внимателно помогна на Уилсън да седне до стената и огледа изгарянията по лицето му.
— Как така оцеля? — отново попита той. — Само експлозията беше достатъчна да те убие.
Уилсън облегна глава на стената.
— Беше по-зле, отколкото изглеждаше.
— Изглеждаше ужасяващо — отвърна Морисън. — Прелетя три метра във въздуха, преди да почнеш да падаш!
Уилсън се усмихна насила.
— Значи съм копеле с късмет, а?
— Можеш да го кажеш отново.
— Погрижи се да не оставаме без муниции, Джордж. Може да се случи много лесно — каза Уилсън и затвори очи. — Кажи на сър Клод непрекъснато да си отварят очите на четири. Да не се прахосва нито един патрон. — Добре ли ще бъдеш тук? — попита Морисън. Уилсън несигурно вдигна палци.
— Дай ми няколко минути и ще стана като нов.
56.
Пекин, Китай
Татарският град
Руско посолство
10 юли 1900 г.
11:04 ч. местно време
Уилсън видя как небето потъмнява над планините Йеншан и изпита едновременно облекчение и безпокойство. Възможността да се изправи срещу Рандъл щеше да се предостави привечер и той знаеше, че е важно да остане позитивно настроен и съсредоточен.
Битката за пекинските посолства се водеше денонощно вече близо три седмици. През първата, боксьорите отбелязаха значителен напредък, като атакуваха непрекъснато основните порти и улиците, но бяха неизменно задържани от отличната стрелба на съюзниците и растящите планини от трупове, задръстващи подстъпите. В растящото си отчаяние боксьорите подпалиха Монголския пазар и колежа Ханлин, които се намираха непосредствено на запад от дипломатическия квартал. Пожарите бушуваха с пълна сила и макар че задушливият пушек предизвика тревога, пламъците не успяха да се прехвърлят през стените на посолствата.