— Защо не се върна? — попита Уилсън.
— Огледай се! Виж нея! — Рандъл посочи към императрицата. — За теб отговорът би трябвало да е очевиден. Мисията ми беше изпълнена. Дървото на живота бе защитено и дойде време да изживея своя живот. Последното, което искам, е да свърша като теб — пречупен, лишен от посока нещастник.
— Дървото на живота е фатално източено — отвърна Уилсън.
— Всичко е така, както трябва да бъде — обяви Рандъл. — Дървото на живота е тук, за да служи на мен и на Цин. — Той тихо се разсмя. — Не мога да повярвам, че си решил, че можеш да дойдеш тук след толкова много време и да се опиташ да ме накараш да се върна с теб. Аз съм много по-могъщ, отколкото ще бъдеш ти някога. Вече изживях четиресет години повече от теб и все още съм млад. Само си помисли какви са възможностите.
— Жалко, че всичко трябва да свърши по този начин — прошепна Уилсън. — Ценях приятелството ни.
Мълния озари Забранения град и изражението на Рандъл омекна.
— Помниш ли деня, когато ме разходи с онзи твой ужасен самолет? — каза той, загледан навън към проливния дъжд. — Винаги си се стремял към смъртта, приятелю. Уви, ако търсиш смъртта достатъчно дълго, тя най-сетне ще те намери. — Рандъл бавно се изправи, сякаш тежестта на света изведнъж се бе стоварила на раменете му, без да откъсва поглед от пороя. — Ти беше добър наставник, Рандъл. Трябва да ти благодаря за това.
— Активирай Славей — едва чуто прошепна Уилсън.
— Казах да го убиеш! — извика Цъ Си от трона си.
Рандъл се загледа в пищно украсения таван и стотиците позлатени дракони, отразяващи проблясъците на мълниите отвън.
— Прав си, Уилсън. Жалко, че трябва да свърши по този начин. Дойде време стремежът ти към смъртта да бъде удовлетворен.
Той се обърна и ахна, когато видя стоящия зад него Уилсън — мечът му вече се спускаше надолу. Рандъл нямаше време дори да реагира, преди студената стомана да разсече врата и гърдите му, прекъсвайки артерии и кост.
Уилсън вдигна отново меча си, докато Рандъл падаше на колене с огромна зейнала рана, широко отворени очи и гъргореща кръв в устата.
— Преценката ти беше непълна — каза Уилсън.
И отсече главата му.
Цъ Си не изпищя, когато главата на любовника й падна на пода с глухо тупване. Просто седеше на Драконовия трон в съвършена поза със сякаш невиждащи очи.
— Ти уби партньора на живота ми — най-сетне рече тя. — И сега аз съм сама.
Уилсън вдигна пистолета и го затъкна в колана си.
— Навремето този човек беше мой приятел — отвърна той и изплю кървава храчка. — Но въпреки това някакви сили действаха срещу нас, за да превърнат приятелството ни в неговата противоположност.
— Как можа да убиеш приятел? — попита тя.
— Вчера, императрице, видях обезобразеното тяло на китайско момиченце християнче на не повече от три години. Детето се беше вкопчило отчаяно в обезглавения труп на майка си. Момиченцето бе умряло само няколко минути по-късно от ужасните си рани. А ти ме питаш как мога да направя това? — Уилсън посочи към нея с окървавения си меч. — За да спра тази лудост, императрице! Умират невинни и цялото равновесие е изгубено! Ти изврати историята според вкуса си и хората плащат с живота и достойнството си за това.
— Твоите хора са онези, които потискат нас!
— Не, императрице. Китай е обхванат от война заради теб. Война със самия себе си и с останалия свят. И с цялата си глупост повика най-ужасното зло — колониалните орди. Това е кошмар, който ще отнеме сърцето на страната за следващите сто години, че и повече. — Уилсън погледна надолу към обезглавеното тяло на Рандъл. — Със смъртта на приятеля ми дойде краят на твоето преимущество.
— Бих искала да науча как се измъкна от нервния блок — каза Цъ Си.
— Двамата с Рандъл бяхме обучавани от един и същи учител — след дълго мълчание отвърна Уилсън.
Цъ Си вирна брадичка и кимна.
— Явно Рандъл е станал прекалено самоуверен.
Последвалото мълчание се проточи сякаш минути.
— И какво ще стане с мен? — попита Цъ Си.
— Ще ми дадеш запасите си с мъзга от Дървото на живота — отвърна Уилсън, докато изкачваше средните стъпала към нея. — Или ще умреш както си седиш на трона. — Той повдигна брадичката й с върха на меча си, оставяйки петно от кръвта на Рандъл на шията й.
Цъ Си се изправи грациозно, махна пурпурната възглавница, на която седеше, и вдигна златната плоча под нея, която беше на панти. В открилия се тайник имаше десет запечатани бутилки със златна мъзга. Еликсирът се вихреше и кипеше в стъклените съдове.