Уилсън не беше чувал досега Г. М. да говори за четирите правила.
— Правило номер две: нищо не е съвършено. В живота са нужни двайсет процента усилия за осемдесет процента от резултата. И осемдесет процента усилия за останалите двайсет процента от резултата. Затова трябва да подбираме добре битките си. Изборът на съвършенството заради самото съвършенство може да бъде опасен път, водещ към провал. Винаги правете най-доброто по силите ви, но си давайте сметка, че изчакването на идеалния момент, на идеалния пазар, на идеалния клиент може да ви струва повече, отколкото ако действате бързо. Трябва да се възползвате от възможността, когато тя се появи, независимо дали условията са идеални или не.
— Правило номер три: несполуката е възможност. Чували сте това в много различни варианти — всяко зло за добро, една врата се затваря, друга се отваря, чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. — Г. М. замълча за момент. — В живота най-страхотните неща са плод на несполука. Защото тя ви кара да мислите и променяте. Да се адаптирате към средата. Единствено арогантният приема, че светът и съперниците трябва да се адаптират според него. Това е път към сигурен провал. Според моя опит радостта да си се провалил и да си намерил сили да продължиш, докато не постигнеш успех, няма равна на себе си. Желая го на всеки от вас.
Професор Оутър отново се наведе към Уилсън.
— Ама че изненада. В това дори има смисъл.
— Правило номер четири: осмелете се да мечтаете. Границите на вашите способности и границите на тази компания се контролират единствено от мечтите ви. Не можете да надскочите способността си да си представите нещо. Обръщам се към всеки от вас да загърби негативното мислене и да си представи свят с безкрайни чудеса. Можете да имате всичко, което поискате, но трябва да притежавате куража да го видите. Всеки от вас трябва да мечтае.
Г. М. се загледа продължително в камерата. Всички бяха като хипнотизирани от невероятната демонстрация на разбиране и мъдрост, на която бяха станали свидетели току-що. Обръщението нямаше нищо общо с обичайните тримесечни изявления на Г. М., които най-общо се занимаваха с печалби, продажби и бизнес придобивки. Винаги имаше и няколко приказки за хората, но никога нещо като това.
Уилсън добре разбираше четирите правила на Г. М. — всяко по особен начин, но въпреки това ги разбираше. Вгледа се в нацупената физиономия на Джаспър. Като че ли всеки момент щеше да се случи нещо, усещаше го. Нещо голямо. Отново насочи вниманието си към Г. М. И остана изумен, че точно в този момент погледът на Г. М. се спря върху него. Спокойните му очи го бяха открили сред хилядите в аудиторията.
Не бяха разговаряли от близо две години, откакто Г. М. беше извикал Уилсън в кабинета си да му съобщи, че трябва да работи за Меркуриевия екип или да изгуби състоянието, спечелено от мисията по силата на засукана формулировка в договора, наречена клаузата за Надзирателя. Уилсън се бе вбесил и беше напуснал срещата; по пътя към изхода бе наругал Джаспър по начин, за който бе сигурен, че един ден ще съжалява.
Когато Г. М. откъсна поглед от камерата, това внесе моментен смут у тълпата и Джаспър, които се опитваха да разберат към кого гледа старецът.
— Подобно на всичко в живота, нещата трябва да се променят — каза Г. М., сякаш се обръщаше единствено към Уилсън. — Живях пълноценен и привилегирован живот. Бях начело на „Ентърпрайз Корпорейшън“ повече от седемдесет години. За това време дойдоха и си отидоха много приятели. Някои от тях са много специални за мен.
Уилсън знаеше, че Г. М. говори за Бартън Ингърсън.
В този момент Г. М. откъсна погледа си от него и отново се обърна към камерата.
— Обявявам оттеглянето си от „Ентърпрайз Корпорейшън“ в края на тази година — заяви той. Гласът му дори не трепна.
„Не и това“ — помисли си Уилсън.
Тълпата зашептя.
— Решението не беше лесно — продължи Г. М., — но зная, че компанията ще бъде в добри ръце. Джаспър Тредуел ще поеме управлението през януари, на първия ден от новата година. Оставям мечтите си за тази велика компания на него и на всички вас. Затова ви моля да се погрижите това да си остане работно място, с което винаги да се гордея. Сигурен съм, че няма да ме разочаровате.
Той внимателно се качи на персоналния си транспортьор и леко се наведе напред и настрани. Жироскопът засече движението и устройството плавно зави надясно. Погледът на Г. М. отново се спря върху Уилсън, докато се обръщаше и се насочваше към края на сцената. На Уилсън му се прииска да произнесе беззвучно: „Правите грешка“, но се сдържа.