— От чисто любопитство, мога ли да попитам каква е причината за тази внезапна точност? — поинтересува се Андре.
— Нямам за какво друго да живея — иронично отвърна Уилсън.
Андре го изгледа неразбиращо, без да е сигурен какво точно означава отговорът — но не си направи труда да попита.
— Разбирам — рече той и продължи енергично към заседателната маса.
Уилсън често закъсняваше за срещите, но през последния месец бе успял да промени навиците си. Запита се разсеяно дали това има нещо общо с трите разминавания със смъртта през същия период. Първо беше разбил своя „Тайгър Мот“ — самолетът изгуби лявото си долно крило, когато не успя да го изведе от свредела, в който го бе вкарал на твърде малка височина. Преди две седмици пък, докато се спускаше с въже, един от клиновете се беше освободил от отвесната скала на Тейбъл Маунтин край Кейптаун в Южна Африка. Уилсън беше катерил високите 1000 метра отвесни стени повече от два дни, когато всичко отиде по дяволите. Падна от 30 метра височина на скален корниз, но въпреки това — благодарение на способността да се възстановява — успя да се отърве. А вчера беше направил почти фаталния си скок в Големия каньон.
Някаква перверзна част от него знаеше, че ще продължи да изкушава съдбата, сякаш за да докаже на себе си, че не може да бъде убит. Колкото по-опасна беше задачата, толкова по-голяма бе нуждата му да се заеме с нея. Но рано или късно, независимо колко големи бяха способностите му, късметът му щеше да свърши.
Секунди по-късно пристигна Рандъл Чен. Ездра Надзирателят се появи на прага и влезе със сигурна крачка в стаята. Самоувереността му беше толкова голяма, че сякаш океаните щяха да се разтворят пред него, ако им заповяда. Красив китаец с пропорционално развито тяло, той беше здрав и силен, симетричните му черти някак подсказваха за балансиран подход към живота и ролята му в него. Късата му права черна коса бе разделена на път отляво; беше облечен в тесен тъмносив фитнес екип на „Ентърпрайз Корпорейшън“, който очертаваше стройното му мускулесто тяло.
Макар да се бе срещал безброй пъти с Рандъл, Уилсън още си поемаше рязко въздух, когато виждаше яркосините му очи. Бяха иридесцентни, подобно на дълбок тропически океан, от чиито бистри води се отразява яркото слънце. Ген-ЕП конверсията беше постигнала забележителен успех и генетичният строеж на Рандъл бе променен така, че молекулите му да могат да бъдат превърнати в кварк-глуонна плазма — необходима стъпка за пътуването във времето. Единствено Ген-ЕП имаше молекулярната структура, способна да издържи на процеса на прехвърляне; промяната в цвета на очите беше страничен ефект от драматичните генетични промени.
От друга страна, Уилсън беше естествен Ген-ЕП, роден с белтъчна структура, която позволяваше да бъде прехвърлян без никакви модификации. Основаната на въглерод ДНК беше съставена от четири типа белтъци — аденин, гуанин, цитозин и тимин. Белтъчната структура на Уилсън следваше много специфичен модел, който можеше да бъде превърнат в плазма и възстановен без никакви молекулярни загуби. Само един на девет милиарда души се раждаше с подобен тип ДНК — и всички те имаха поразително сини очи.
Конверсията на Рандъл бе продължила повече от година и включваше много болезнени процедури. Това бе единственият начин да бъде изпратен назад във времето — китаец, който скоро щеше да промени хода на Втората опиумна война и да помогне за поправянето на историята.
— Как сте? — любезно попита Рандъл.
Уилсън кимна за поздрав, докато вървяха заедно към заседателната маса.
— Добре, Рандъл, благодаря.
Андре бързо погледна часовника на таблета си.