Рандъл отвори очи, разкривайки поразителния син цвят, който така го отличаваше от всички други китайци.
— Британците и французите трябва да атакуват едновременно крепостта — каза той. — Трябва да бъдат убедени, че се съревновават помежду си кой пръв ще издигне флага на победата. Ако има състезателен елемент, няма и да помислят за поражение.
Отговорът беше идеален.
11.
Крепостите Дагу
1,5 км източно от Таку, Китай
21 август 1860 г.
06:32 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 171
Минути след експлозията на барутния погреб крепостта Уей беше покрита от гъст черен пушек, който бълваше от вътрешността й. Скоро стана невъзможно да се различат дори очертанията на укреплението от британския наблюдателен пост. Въздухът не помръдваше и сякаш отровната мъгла можеше да се стеле часове наред.
По заповед на лорд Елгин британските гаубици и закотвените срещу устието на река Хай кораби прекратиха огъня. Над Дагу се възцари зловеща тишина.
За момент умът на Рандъл внезапно се изпълни с мисли за императрица Цъ Си. Щеше да бъде бясна на Сенге Ринчен за загубата на крепостта. Всичките й планове с монголския господар рухваха и той скоро щеше да бъде мъртъв. Рандъл добре знаеше, че Цъ Си толкова се слави с уменията си да доставя удоволствие, че никой мъж не би могъл да живее без нея, след като веднъж е вкусил благоволението й. Любопитството му по отношение на императрицата го човъркаше от самото начало, откакто за първи път беше чел за нея. Какво я правеше толкова могъща? Как изглеждаше? В системата Дейта-Тран на „Ентърпрайз Корпорейшън“ нямаше нито една нейна фотография, макар да се намираха снимки на всяка друга значителна фигура от нейната епоха. Как е успяла да избегне през целия си живот някой да улови образа й, си оставаше загадка.
— И сега какво? — попита лорд Елгин.
Рандъл внезапно излезе от унеса си.
— Британските и френските сили трябва да атакуват едновременно — отговори той. — Който вдигне флага на победата над крепостта Уей, ще отнесе славата на деня.
— Не е нужно да вкарваме французите — обади се британският консул Хари Маркс. — Крепостта несъмнено е унищожена отвътре. Трябва да атакуваме само с британски войници и да се погрижим честта от тази велика победа да е за нас.
— Разбирам мотивите зад предложението ви — отвърна Рандъл, докато поглеждаше часовника си, за да провери точния час. — Искате да отмъстите за поражението на Фредерик Брус от миналата година. Но тази битка е нещо повече от завземането само на тази крепост. Устието на река Хай се пази от двайсет укрепления и ни предстоят още много други сражения, ако продължим към Пекин и победата. По-късно китайците ще атакуват с кавалерия и трябва да държим частите на Пробин и Фейн скрити зад блатата, за да отвърнат на удара. За да успеем, трябва да овладеем бързо Уей. Нуждаем се от пълното съдействие на французите. Всеки китайски войник ще гледа атаката от другите укрепления. Сенге Ринчен също ще гледа. Щом пушекът се разсее, трябва да продължим с всичко, с което разполагаме. Затова искам да разберете — за да постигнем целите си, на барон Грос и хората му също трябва да се позволи да се изявят.
На лорд Елгин никак не му се искаше да дава възможности на французите. Родът му се беше сражавал с тях, откакто свят светува. Беше изгубил двама любими чичовци в битката при Трафалгар. И великият адмирал Нелсън беше близък приятел на дядо му. Като се добавеше поражението на брат му на същото това място преди по-малко от година, лорд Елгин много сериозно обмисляше дали да не предприеме атаката само с британски войници. Беше въпрос на чест.
Рандъл прочете изражението му и добави:
— Не правете същата грешка като сър Хоуп. Врагът не бива да бъде подценяван. Крепостта не е пострадала толкова много, колкото ви се струва. Французите трябва да атакуват с нас. Абсолютно задължително е, ако искаме да постигнем успех.
Елгин се вгледа в необичайните сини очи на Рандъл. Зад него хоризонтът беше скрит от гъстия черен пушек от експлозията на погреба.
— Дотук бяхте прав за всичко — каза Елгин и се усмихна насила. — Ще атакуваме заедно. Щом казвате, че крепостта не бива да се подценява, аз ви вярвам.
— Мисля, че решението е добро — добави Хари, но излезлите от устата му думи бяха чисто политически, както винаги.
— Господин Чен, имам въпрос — сериозно каза лорд Елгин. Той премести тежкото си туловище и дъските изскърцаха под краката му. — Кой пръв ще вдигне знамето, британците или французите?