Ринчен извика Лин и лейтенантът се завтече към него. Ринчен му подаде далекогледа и посочи към британския наблюдателен пост в далечината.
— Какво виждаш? — попита той.
Лин внимателно разгледа четирите човешки фигури. Временната дървена постройка беше най-малко на километър и половина от тях. Накрая успя да фокусира устройството и сърцето му се разтуптя.
— Виждам китаец, господарю.
Ринчен му взе далекогледа и го сгъна.
— Явно слуховете за китайския предател са верни. — Уви мустака си на пръст и прецени възможностите. — Трябва да оставим крепостта Уей да падне в ръцете на врага — замислено рече той. — Ако предчувствието не ме лъже, така или иначе ще я превземат. Кажи на конницата да се приготви за отстъпление. Няма да се притечем на помощ на Уей. В този случай трябва да понесем поражение, за да постигнем победа. Китайският магьосник… — Ринчен посочи британската платформа в калта — … е причината онзи дявол лорд Елгин да знае всеки наш ход. — Ринчен сграбчи Лин за памучния ръкав и го придърпа към себе си. — След като британците превземат крепостта Уей, изпрати в суматохата четиримата ни най-добри убийци в помощните части на британците. Който пререже гърлото на синеокия дявол, ще бъде засипан със злато. А семействата на онези, които не се върнат, ще останат под моята грижа и закрила. Днес ще им дадем крепостите Дагу, но в замяна на това през нощта хората ни ще прережат гърлото на китайския предател. Те ще са спечелили деня, но пък ние ще им отнемем дракона — и неговата смърт ще означава край на кампанията им.
Ринчен се изплю през стената на крепостта Жен към китайския предател. С мъка на сърцето току-що бе пожертвал живота на петстотин свои хора и на още хиляди китайци само заради шанса да ликвидира мозъка на врага.
Две тръби изсвириха сигнал за атака, последван от плашещи пушечни гърмежи срещу Втора дивизия от стените на крепостта Уей. От време на време към тях се добавяше и гърмежът на шестфунтово пехотно оръдие. Първата вълна на сър Хоуп скочи във външния ров с високо вдигнати пушки, докато хиляди куршуми и стрели се забиваха във водата около тях. След като заеха позиция между рововете и под силен обстрел, китайските помощни части набързо сковаха моста и го прехвърлиха през рова, трошейки бамбуковите колове и храсталаците. На всяка крачка войници падаха под непрестанния огън, но останалите се движеха бързо, пришпорвани както от страха, така и от желанието да превземат крепостта преди французите, които бяха пред очите на сър Хоуп на южната стена. В рамките на няколко минути над 800 британски войници бяха преодолели разстоянието и сега газеха в зловонните води на втория ров. Противниците бяха хвърлили в него трупове на животни и вонята беше толкова ужасна, че човек почти не можеше да си поеме дъх, без да повърне. Китайците от помощната част стояха до шия в мръсотията и поддържаха кръстосаните дъски като понтон, по който прекосяваха още войници.
Противникът стреляше през дупките във външните стени, направени от гаубиците. Британците отвърнаха с огнева бариера в три редици от по десет души, които непрекъснато стреляха и презареждаха в идеален унисон, убивайки всеки китаец, подал оръжие от стената. Настъпваха стъпка по стъпка и най-после щурмуваха стената със стълби, а други пропълзяваха през дупките в камъка. Майор Ансън от 67-и южен хампшърски полк някак успя да си пробие път в крепостта и да пререже въжетата на подвижния мост. Той падна през вътрешния ров и сред писъците на хиляди войници от двете страни британците се втурнаха вътре само за да открият, че французите вече са успели да ги изпреварят.
Щикове пронизваха плът, саби отсичаха глави и крайници. Куршуми пръсваха черепи. За мнозина ръкопашната битка беше свирепа и брутална. Войниците прегазваха трупове, като размахваха саби и стреляха, устремени към най-високата част на укреплението.
Всеки се надяваше пръв да свали знамето на Цин и да издигне на негово място флага на родината си. Британците изгубиха толкова време за възпиране на французите, колкото и за разправа с противника. Същото се отнасяше и за французите.
След повече от час свирепа битка един френски войник успя да се добере до артилерийската платформа и сряза китайското знаме. Но тъкмо докато се готвеше да издигне трикольора на Франция, бе поразен от куршум (някои твърдяха, че е британски) и убит на място. Британците, след като видяха, че лесно могат да им отнемат победата, удвоиха усилията си и численото им превъзходство си каза думата. Само петнайсет минути по-късно британският флаг се развяваше над крепостта Уей и победата бе за лорд Елгин.