Сър Хоуп Грант избърса сабята си с китайското знаме и го метна на един от сержантите си да го пази. То щеше да стане още един от многобройните му бойни трофеи. Кръвта по него правеше гледката още по-драматична — и сър Хоуп знаеше, че коленете на младите жени ще се подкосяват, щом го видят.
— Втората опиумна война определено приключи — уверено каза той.
Само че дълбоко се лъжеше. Втората опиумна война тепърва започваше.
12.
Крепостта Уей
1,5 км източно от Таку, Китай
21 август 1860 г.
11:15 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 171
Сякаш по даден знак буреносните облаци се разтвориха точно в 11:15 и заваля проливен дъжд. Стотици китайци от помощните части изнасяха телата на вражеските войници от крепостта Уей и ги трупаха край рововете, за да бъдат бързо погребани. В тази гореща и влажна среда болестите се разпространяваха със светкавична бързина и колкото по-бързо махнеха труповете от укреплението, толкова по-добре. Бяха загинали над 2000 китайци, както и стотици монголски войни от Черния флаг на хоркините. Не беше останал жив нито един вражески войник. Защитниците на Средното царство се бяха сражавали до последния човек, както им бе наредено.
През всичките си години на бойното поле сър Хоуп никога не беше виждал подобна проява на твърдоглавост. Китайците в повечето случаи не се славеха с храброст, но при по-внимателното проучване стана ясно каква е причината. Командирите им бяха барикадирали хората си зад стените и съдейки по броя на обезглавените трупове в крепостта — традиционна форма на китайско наказание — сър Хоуп стигна до заключението, че всеки, опитал да се измъкне или открито показал страх, е бил посичан, за да „окуражи“ останалите да останат на поста си.
Това бе решителна победа за съюзниците, една от най-поразителните в историята. Уей, Могъщата крепост, беше превзета с цената само на 201 убити британски и 158 френски войници. Врагът беше изгубил най-малко шест пъти повече бойци. При нормални обстоятелства съотношението би трябвало да е обратното. Китайците заемаха по-високи позиции, защитата им беше силна и имаха числено превъзходство над противника… И въпреки всичко бяха направо смазани.
Лорд Елгин едва ли можеше да е по-щастлив. Въодушевлението му беше толкова голямо, че той без никакво колебание гази цял час до коленете в кал, за да стигне до входа на най-новото укрепление на кралица Виктория. Сега двамата с Хари Паркс седяха във френските си столове под набързо скования навес до високите стени. Коленичили пред тях, четирима китайци усърдно чистеха и лъскаха ботушите им до блясък. Лорд Елгин се потеше още повече от обичайното и бе свалил черния си вълнен шинел. Белият памук на ризата му бе подгизнал от пот. Възнамеряваше веднага щом си почине, да облече официалната си куртка с големите медали и да влезе тържествено в крепостта.
Сърцето на Рандъл Чен биеше лудо. За първи път от пристигането си в миналото се чувстваше в абсолютно непознати води. Той избърса с черен парцал калта от обувките си и тръгна към входа на укреплението. Сенге Ринчен трябваше да го атакува с конницата си, а вместо това бе побягнал с хората си към Тиендзин. Монголският господар сякаш можеше да чете мисли и някак беше разбрал, че ако атакува, ще влезе в капан.
— Спечелихме победа за кралицата и родината! — с усмивка обяви лорд Елгин.
Рандъл погледна с отвращение растящата планина от трупове, наредени по десет един върху друг на не повече от стотина метра от тях. Проливният дъжд се стичаше по купчините човешка плът и водата почервеняваше от кръвта на хората, които бяха защитавали крепостта. Повече от петдесет местни трудоваци копаеха в калта с лопати, докато двама сержанти от кралските инженерни части им крещяха да побързат, тъй като голямата яма започваше да се пълни с морска вода заради надигащия се прилив.
— Голяма победа — съгласи се Рандъл. Но в същото време сърцето го болеше за падналите и нервите му бяха разклатени заради отказа на Сенге да атакува. Ако събитията се бяха разиграли според плана, монголският господар щеше да прати татарската си конница към Уей, докато британците и французите са заети в битката със защитниците. Той обаче се беше оттеглил. Историята вече беше отклонена от предначертания й път. Започваше нещо ново и Рандъл не можеше да е сигурен какви ще бъдат последствията. Сенге Ринчен трябваше да влезе в битката преди два часа, а тялото му да е в купчината с другите нещастници в очакване да бъде погребано в калните равнини на река Хай. Но ето че монголският господар все още беше жив.