Над външните стени от източната и южната страна стърчаха повече от петдесет британски и френски стълби. Французите се бяха оказали много ефективни при влизането в крепостта по този начин, но в резултат бяха изгубили почти една пета от войниците си. Въпреки че бяха показали особена доблест през този ден, генерал Грос вече беше изоставил войниците си, за да се върне във френския лагер при Пей Тан. Крепостта беше британска собственост и Грос нямаше повече работа тук.
По-голямата част от Втора дивизия и останалите хора на Грос се бяха събрали на дървените платформи на укреплението, за да се погрижат за раните си. Някои стояха на дъжда, друг и се облягаха на стената от пръст. Единствено шапките и кърпите за глава ги пазеха от пороя. Войниците изглеждаха абсолютно изтощени.
Макар да знаеше каква гледка го очаква, Рандъл бе зашеметен от миризмата на смърт и количеството трупове. До краката му от тинята се подаваше отрязана ръка, сякаш още се опитваше да се добере до сабя и да продължи да се бие. Невъзможно бе да се каже дали е принадлежала на китаец или на западняк.
Лорд Елгин изкачи стъпалата на артилерийската платформа, като спираше на всяко ниво, за да размени няколко думи с хората си и да си поеме дъх — лесно се уморяваше, когато се движеше твърде бързо. Минаха почти пет минути, преди той, Хари и Рандъл да стъпят на най-високото ниво. Там бяха ентусиазирано поздравени от сър Хоуп Грант, чиято дясна ръка беше цялата бинтована.
— Добре дошли в крепостта Уей — гордо каза сър Хоуп.
Лорд Елгин отвърна на сърдечното ръкостискане. Той самият беше също толкова щастлив.
— Сър Хоуп, ако можехме отново да ви посветим в рицарство, щяхме да го направим!
Сър Хоуп дръпна ранената си ръка и кимна едва-едва на Хари и Рандъл.
— С радост бих се отказал от тази чест, ако можех да посветя в рицарство всичките си хора.
— Вие сте най-храбрият войник на кралица Виктория — с усмивка рече Хари.
— Мисля, че направихме доста добро представление — отвърна сър Хоуп, който явно се бореше с желанието да се съгласи.
Британските любезности в тази обстановка звучаха почти като оскърбления сред смъртта и разрушенията, които Рандъл виждаше навсякъде.
— Но едно е сигурно, милорд — добави сър Хоуп. — Смятам да предложа някои от хората си за Викториански кръст. Те са истинска чест за армията на Нейно Величество — с гордост заяви той.
Рандъл престана да слуша разговора и предпочете да огледа положението от високата позиция. Портите наистина бяха барикадирани отвътре, както беше очаквал. Генерал Дан бе наредил всеки, който дезертира от поста си, да бъде посечен — и затова защитниците бяха умрели там, където се бяха сражавали. В далечината, оттатък река Хай, се намираше селото Таку. В морето можеха да се видят над петдесет кораба на Кралския флот. Армадата беше хвърлила котва непосредствено извън обсега на оръдията на южните укрепления, които се намираха по-близо до бреговата линия. При внимателно вглеждане се виждаше, че реката наистина е блокирана от кнехти и бамбукови подвижни баражи, свързани помежду си с вериги. Ако флотът беше влязъл в реката по време на прилива, корабите щяха да се озоват в капан и съдбата им щеше да е трагична. Укрепленията Дагу, общо над двайсет, струпани при устието, представляваха впечатляваща гледка — особено по-големите, които наистина се извисяваха над калните равнини покрай делтата. Лесно можеше да се разбере защо китайците вярваха, че са в състояние да отблъснат всяко нашествие откъм морето.
Тежката ръка на лорд Елгин тупна Рандъл по гърба.
— Господин Чен свърши чудесна работа, водейки ни към тази победа. Но ще ви кажа следното, сър Хоуп. Той отстъпи всички заслуги на вас и хората ви, когато знамето ни се развя триумфално над тази почти непревземаема крепост.
Сър Хоуп не отговори, а просто продължи да придържа бинтованата си ръка, за да не позволи туптенето да плъзне от раната нагоре към рамото. За нищо на света нямаше да участва в отправянето на комплименти към човек, предал собствените си сънародници, бил той синеок или не.
Лорд Елгин също огледа река Хай, без да сваля ръка от рамото на Рандъл.
— Прав бяхте, че реката е блокирана. И за руските оръдия — тихо рече той. — Предполагам, че щяха да ни създадат огромни трудности.