— Къде е сега Сенге Ринчен? — попита Су Шун.
— Изтеглил е кавалерията си по хълмовете, за да се прегрупира и подготви за битка в равнините между Дагу и Тиендзин — отвърна генерал Лун. — Говори се, че ще остави другите крепости да паднат във вражески ръце през следващите няколко часа.
Цъ Си стана от мястото си и всички погледи се насочиха към нея.
— Трябва да повикаме подкрепления от южните провинции. — Тя си седна отново.
— Против подобно действие съм — каза Су Шун. — Само преди шест месеца бандитите от Тайпин овладяха Нандзин и се носят слухове, че събират сили да ударят Шанхай. Трябва да внимаваме Шанхай да не падне, като разводним силата на южните си армии, за да спрем някакви си двайсет хиляди бели призраци.
— Враговете на Средното царство са много — спокойно рече Цъ Си, — но най-голямата заплаха за династията идва от врага, който се е насочил право към този дворец.
— Бандитите от Тайпин трябва да бъдат основната ни грижа — разпалено каза Су Шун. — Техните войници наброяват над половин милион души и предстоящите им действия срещу Шанхай трябва да бъдат наш основен приоритет. Отклоняването на вниманието ни от това важно начинание може да се окаже катастрофално.
— Червените дяволи са само на сто и петдесет километра от стените на този свещен дворец, а вие говорите за заплахата от Тайпин? — попита Цъ Си. — Те застрашават южните ни провинции вече повече от десет години. — Цъ Си посочи на югозапад. — Червените дяволи са унищожили най-силната ни крайморска твърдина само за няколко дни. Ако не отвърнем подобаващо, след седмица може да тропат на портата на този дворец.
Су Шун се изкиска.
— Тайпинското въстание е голямо злощастие за тялото на Китай, императрице. Сърцето на страната е засегнато от тяхното предателство. Жалката атака на червените дяволи е просто неприятност за крайниците, при това незначителна. Червените дяволи са нищо. Дори името им отразява глупостта им.
Названието „червени дяволи“ беше лепнато на британците, след като първият им официален пратеник в Китай лорд Макартни пристигнал в страната от името на крал Джордж III. Макартни бил удостоен с аудиенция от може би най-успешния китайски император, могъщия Циенлун. Британецът бил толкова изтощен от жегата и изгорял от силното слънце, че презрителното прозвище завинаги останало запазено за западняците.
— Та те нямат дори двайсет хиляди души — продължи Су Шун. — Каква заплаха биха могли да представляват за нас? Британците и французите са завладявали крепостите Дагу и преди, по време на Първата опиумна война, но нуждата им да търгуват с нас е толкова голяма, че въпреки това успяхме да победим псетата на преговорите. И по този начин да ги прогоним. Трябва да внимаваме най-вече с тайпините. Безброй въстаници са потеглили срещу великия Шанхай и те трябва да са основната ни грижа.
— Благородният Су Шун е убедителен — каза Цъ Си, ставайки отново от мястото си. — Но говори глупости. По Суей получи коприненото въже, защото се съгласи с условията на договора от Тиендзин. Значи твърдите, че сте победили червените дяволи в преговорите? Кажете ми как. Уверявате, че сте ги прогонили? Лорд Елгин идва насам с армията си, за да наложи съглашението, с което според вас сме ги победили! Идват с по-модерни оръжия, с по-нови кораби и най-важното, с по-добро разузнаване. Сенге Ринчен е най-великият военачалник в Азия, а въпреки това не е успял да удържи крепостта Уей. Точно в този момент другите укрепления при Дагу сигурно вече падат в ръцете на чуждоземните дяволи.
Тя седна отново на мястото си.
Принц И се изправи.
— Моите шпиони твърдят, че Ринчен е оставил Уей да падне във вражески ръце, за да постигне друга цел. Предполагам, че част от стратегията му е била да допусне червените дяволи в крепостите. Изтеглил е конницата и пехотата си, за да посрещне врага при укрепения Тиендзин, следователно всичко е под контрол.
— Колко уместно би било — обади се принц Чен. — Червените дяволи могат да бъдат разгромени точно там, където беше подписан онзи жалък договор.
— Не могат да ни победят — добави принц И. — Разполагат с по-малко от двайсет хиляди души. Намират се далеч от домовете си, продоволствените им линии са опънати до скъсване и ще се опъват още повече с отдалечаването им от брега. И което е най-важно — каза той с известно задоволство, — те се опитват да постигнат невъзможното! Опитват се да победят всемогъщия Цин против волята на Сина на небето.