Цъ Си ясно съзнаваше как участниците във военния съвет не са в състояние да видят каквото и да било извън собственото си самомнение. Чуждоземните дяволи наистина представляваха заплаха за Средното царство, в това нямаше никакво съмнение. И онзи синеок китайски съветник на лорд Елгин със сигурност беше част от преимуществото им.
— Мога ли да предложа компромис? — меко рече тя.
— Какво предлагате? — отвърна Му Ин.
— Определяме награда за главите на нашествениците — отвърна тя. — Сто таела2 за бял варварин, петдесет за черен. — Цъ Си имаше предвид сикхите, доведени от британците от Индия. — Това ще осигури допълнителен стимул на войниците и съюзниците ни да се бият. Не бива да сме самодоволни. Те наистина са заплаха.
— Битката ще ни струна два милиона таела — абсолютно безизразно каза Су Шун. — Това е цена, която не е нужно да се плаща.
— Стойността на Средното царство е безкрайна. Два милиона таела за унищожаването на врага са като чаша вода от Императорския кладенец. Разходите са незначителни.
— Наистина ли смятате, че червените дяволи представляват заплаха за нас? — коварно попита Су Шун.
— Да, наистина — отвърна Цъ Си.
— Мисля, че е най-добре императорът да напусне Забранения град и за по-сигурно да се оттегли в родната Манджурия, северно от Великата стена — продължи Су Шун. — Щом, както твърдите, сме изложени на опасност, подобаващо е Небесният принц да отдаде почит на достойните си предци и да се моли за благополучие.
Цъ Си знаеше, че ако Сиен Фън напусне Забранения град, властта й ще бъде сериозно ограничена. Строгият етикет на Великото вътре правеше трудна всяка аудиенция със Сина на небето, докато се намира в двореца. От друга страна, тя се радваше на почти неограничен достъп до него. Освен това не биваше да забравя и уговорката си със Сенге Ринчен — ако монголският господар постигнеше успех в отбраната, тя трябваше да легне с него не другаде, а в леглото на самия император. Научеше ли, че е дезертирала с двора в Манджурия, Ринчен вероятно щеше да изостави защитата на Средното царство. Но най-нежелателната от всички възможности бе Сиен Фън да замине на север без нея — в този случай Цъ Си щеше да изгуби целия контрол над императора и Су Шун със сигурност щеше да го настрои срещу нея.
— Синът на небето не бяга от противниците си — гордо рече Цъ Си. Тя погледна болния си любовник на високия трон и уморените му очи примигнаха към нея. — Синът на небето унищожава враговете си с меч или с коварство — драматично добави тя. — Той никога не отстъпва. Синът на небето е душата на тази велика империя. И точно сега се нуждаем най-много от него.
Сиен Фън успя да пусне само немощна усмивка на жената, в която се беше влюбил. Но тя бе достатъчна, за да покаже на Цъ Си, че разполага с пълната му подкрепа.
— Щом е така — обяви Су Шун, — не бива да се съгласяваме на никакви допълнителни отстъпки пред нашествениците. Трябва да им се даде урок и договорът от Тиендзин да бъде отменен. — Су Шун правеше нещата възможно най-сложни за Цъ Си. — Напълно съм готов да подкрепя плана ви, императрице, но условията трябва да са тези.
— Нужен е среден път — каза Цъ Си. — Щом червените дяволи са успели да овладеят всички крепости Дагу, този съвет трябва да изпрати пратеници, които да забавят нашествието на Елгин с ласкателства, заплахи и шикалкавене. Междувременно ще съберем огромна армия, която да не може да бъде победена от чуждоземните дяволи. Татарската кавалерия на всяка цена трябва да бъде изтеглена на север от Шанхай, за да задържи армията на лорд Елгин на югозапад от Тиендзин. Докато преговаряме, ще съберем допълнителна монголска и манджурска конница от провинциите. Ще използваме десетата от класическите трийсет и шест стратегии — ще се усмихваме и ще крием кинжал зад гърба си. Ще маскираме силната си воля зад покорна външност.
— И когато сме готови, ще атакуваме — подкрепи я принц Кун. — Едва тогава ще обявим и наградата.
— Отличен план — заяви Су Шун. — Съгласен съм.
— Имате и моята подкрепа — каза генерал Лун.
— Първо ще се справим с червените дяволи — съгласи се Му Ин. — След това събраната армия може да се насочи на юг, за да се справи с тайпинските въстаници.
— Отличен план — призна принц И.
— Току-що ни поведохте по пътя към победата — каза Су Шун на Цъ Си, сякаш й правеше комплимент. — Когато победим, ще бъдете наградена за вашия ум и коварство.