Цъ Си много добре разбираше какво има предвид той — ако стратегията й се провалеше, щяха да й предложат донесено в палисандрова кутия червено копринено въже, завързано на примка. Членовете на императорската фамилия не биваха обезглавявани заради провалите си като обикновени престъпници, вместо това им се предлагаше коприненото въже. До залез-слънце на същия ден те трябваше да се обесят, в противен случай ги очакваше „смърт от хиляда порязвания“.
Му Ин продължи според традицията:
— Моля, станете. — Всички членове на военния съвет станаха от местата си. — Почитаемият съвет взе решение. Събрали сме се в Двореца на небесната чистота да предложим напътствия на Сина на небето. Тази благородна сграда някога е била дом на могъщия Циенлун, нашия най-почитан и уважаван бивш император и прадядо на могъщия Сиен Фън. Тази зала е специална за Сина на небето и преките му прадеди. Всички решения, взети на това свещено място, получават силата и закрилата на Циенлун и дядо му Канси. В качеството им на най-почтени и достойни от всички велики господари на Средното царство, днес ние ги молим за тяхната благословия, както и за твоята, Сине на небето.
Всички погледнаха към болнавия Сиен Фън.
— Продължете — безсилно рече той.
Цъ Си вдигна поглед към четирите йероглифа, дръзко изписани над златния трон на Сина на небето. Джън Да Гуан Мин. Това означаваше „почтен и открит“. Дълбоко в себе си тя знаеше, че днес бе надхитрена и че животът й е застрашен. Ако нещо се провалеше, нямаше да я спаси дори фактът, че е майка на следващия Син на небето. Сякаш гордото знаме на Цин, висящо от покрива, беше пародия на случилото се днес на това място — нищо между стените на Забранения град не беше почтено, когато животът на императора малко по малко напускаше тялото му. Просто хората с амбиции за трона се боричкаха да видят кой ще го заеме. Както в Забранения град имаше безброй стени зад стените, така и Средното царство бе заобиколено от врагове. В резултат имаше битки в битките както извън стените, така и между тях.
14.
Британска щабквартира
8 КМ югоизточно от Тиендзин, Китай
28 август 1860 г.
21:14 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 178
Както беше предсказал Рандъл, крепостта Жен вдигна бялото знаме без нито един оръдеен залп. Малко след това укрепленията Хай. Мен и Гао, следващите по големина, също сведоха знамената си пред могъществото на Британската империя. Крепостите Дагу, гордостта на морската защита на Цин, вече бяха изцяло в британски и френски ръце. Макар лорд Елгин да не го беше целял, купищата трупове, погребани в калта пред очите на обитателите на Жен, допълнително отслабиха решимостта на китайците да се сражават в една на вид обречена битка. И като се добавеше очевидното изтегляне на непобедимия Сенге Ринчен, защитниците не виждаха причина да остават на постовете си.
Така победата за лорд Елгин стана още по-невероятна. Не само че беше превзел Дагу с минимални загуби, но и другите крепости бяха непокътнати. Наред със запасите от храна и пряспа вода, арсеналът на съюзниците се подсили от над четиристотин оръдия и мунициите към тях. Освен това бяха взели над 2000 пленници.
През изминалите четири дни британската щабквартира беше преместена по искане на Рандъл от Пей Тан до бреговете на река Хай, само на осем километра югоизточно от град Тиендзин. Французите се придвижваха покрай южния бряг на реката, а британците — покрай северния. Районът беше приятен, на югозапад от планините Йеншан, с по-сух климат, отколкото по крайбрежието. Зелените полета нямаха нищо общо с гъмжащите от комари тресавища около Дагу. Летният сезон на мусоните беше към края си и времето започна да се оправя — имаше повече слънце и от Сибир подухваха по-хладни есенни ветрове. За изненада на Рандъл селата около Тиендзин вече бяха изоставени, когато британците и французите поеха на северозапад. Понякога в кирпичените колиби покрай черния път откриваха недоядена храна на масите. Реката бе задръстена от изоставени джонки и баржи, които трябваше да бъдат преместени, когато лорд Елгин продължи нагоре по течението на борда на плитко газещия „Гренада“. Ясно беше, че изтеглящата се татарска конница бе предупредила земеделците и крайречните жители да бягат, защото ордите на червените дяволи напредват към Пекин.