Лагерът изведнъж се смълча. Дори китайските сервитьори се заковаха на място, когато чуха думата опиум.
— Това е отвратителен наркотик — продължи Рандъл. — Самата кралица Виктория е забранила продажбата му във Великобритания, но въпреки това вие избирате да го продавате тук. Не ми говорете за честна търговия. За да бъдеш честен, трябва да наложиш едни и същи правила и за себе си, и за останалите.
Шокираният генерал Нейпиър погледна към лорд Елгин за напътствия. Ясно беше, че разговорът е засегнал оголен нерв.
Хари Паркс незабавно се притече в защита на британската търговия.
— Господин Чен, говорите за неща, които явно не разбирате. Китайските селяци искат този наркотик. Те не са като вас. Мнозина нямат за какво да живеят. Те са бедни, негодни за нищо роби в много отношения. Необразовани хора с безцелен живот. Затова мисля, че не подобава да съдите кой трябва да има достъп до опиум и кой не.
— Тогава защо не се продава в Обединеното кралство? — попита Рандъл.
— Защото сме цивилизована страна! — рязко отвърна лорд Елгин. — Проклетите тукашни селяци нищо не знаят! Живеят ден за ден.
— Опиумът е добър за избиване на невинните — горчиво рече Рандъл. — Вашите хора и слугите им изнасилиха всяка жена в Пей Тан, независимо дали е млада или стара. Говори се, че жените накрая започнали да тровят себе си и дъщерите си с опиум, за да се спасят от мъченията на вашите хора. Трябва да спрете това непрекъснато посегателство върху местните жени! Те са невинни и трябва да бъдат защитавани. Известен сте като човек на честта, лорд Елгин.
— Чест! — с отвращение се изсмя лорд Елгин. — Изнасилването е цената на тази война, млади човече! Цин вбесиха империята и народът ще плати цената! Колкото до употребата на опиум, наистина е по-добре да си напълнят дробовете с наркотика, ако по този начин ще се спасят от безчестието. Стига, за бога! Не си отваряйте устата по тази тема! Не моралът на Британската империя е подложен на изпитание, а договорът от Тиендзин!
— Ние имаме споразумение с Цин, което беше нарушено, господин Чен — продължи Хари. — Британската армия с помощта на французите ще наложи договора, подписан от могъщите Цин. Само преди две години лорд Елгин и аз седяхме между стените на Тиендзин да подпишем този договор с По Суей, великия секретар на императора Фън. — Хари говореше спокойно и разсъдливо. — Две седмици приятелски разговори, довели до официално съглашение. А съглашението си е съглашение — и то бе нарушено по безброй начини. Кралица Виктория и могъщите армии на Великобритания няма да допуснат подобно отношение. В противен случай, както Цин вече откриха, последиците ще бъдат ужасни, изобщо не се съмнявайте в това.
Рандъл знаеше, че е глупаво от негова страна да повдига въпроса за търговията с опиум и изнасилванията на жените от Пей Тан. Трябваше да се сдържи, но алкохолът бе притъпил ума му. По време на обучението в „Ентърпрайз Корпорейшън“ Уилсън го беше предупреждавал неведнъж да стои настрана от политиката — а ето че сега критикуваше десет от най-високопоставените колонисти в Азия. Всички те бяха родени със сребърна лъжичка в устата. Не знаеха нищо за бедността и трудностите. Вярваха, че тяхно право е да завладяват. Тези глупаци раздаваха присъди, без да имат ни най-малка представа за богатата история на Китай, обхващаща четири хилядолетия. И не знаеха нищо за бъдещето, което скоро щеше да настъпи.
„Стой далеч от политиката!“ — заповяда си Рандъл.
Вече беше изгубил контрол над Втората опиумна война и тази кавга можеше само да влоши нещата. Сенге Ринчен все още бе жив и Рандъл нямаше как да знае къде и кога ще удари отново. Време беше да мисли бързо и да намери начин да накара историята да влезе в съответствие със ставащото около него. Едно беше сигурно — не биваше да се отделя от лорд Елгин. Единствено чрез него успяваше да упражнява контрол. Най-важното беше британците и французите да не свалят Цин и да не щурмуват Забранения град.
— Прав сте, лорд Елгин — отстъпи Рандъл. — Не е моя работа да поставям под въпрос търговските условия на Британската империя. Селяците искат опиум, иначе не биха го купували. Разбирам.
— Нещата опират просто до търсене и предлагане — каза генерал Нейпиър, докато палеше пурата си.
— Радвам се, че разбирате гледната ни точка — с любезна усмивка отвърна лорд Елгин. — Тук сме, за да наложим договора от Тиендзин, нищо повече.
Лорд Елгин улови погледа на Хари и без нито дума консулът разбра какво се иска. Време беше г-н Чен да бъде окован и подложен на мъчения, за да открият истината за необичайната му способност да предвижда бъдещето.