Хари допи коняка си и стана от удобния стол.
— Сега се връщам, момчета. Природата зове — шеговито обяви той. Намерението му беше бързо да събере група войници, които да задържат китайския им гост.
Внезапно някой извика „Сега!“ на мандарински и в тъмното се чу звукът на тичащи крака — от три посоки едновременно. И Рандъл и Хари разбраха, че ги нападат, но и двамата нямаха оръжие наблизо.
Първата мисъл на Рандъл бе да защити лорд Елгин и той изблъска един сервитьор на земята, за да си освободи път. Ако Цин убиеха лорда, историята със сигурност щеше да тръгне по непоправим начин. Рандъл впери поглед в тъмнината, но отначало не успя да различи никакви нападатели — беше гледал в лагерния огън и очите му не можеха да се справят с мрака наоколо. Като мислеше бързо, той хвърли наполовина пълната си чаша коняк в огъня и тя експлодира в оранжева огнена топка.
На засиленото осветление видя един убиец да се хвърля от мрака непосредствено над дясното рамо на лорд Елгин. Рандъл сграбчи сребърния нож от скута на генерал Нейпиър и се хвърли към лорд Елгин. Съдейки по шокираното изражение на топчестото лице, лордът бе убеден, че Рандъл го атакува.
— Пазете лорд Елгин! — изрева Рандъл, докато летеше към британския лидер, и посрещна с глава мандаринския убиец. Избягна разсичащия удар на мачете и се блъсна в убиеца насред въздуха, забивайки трапезния нож дълбоко във врата на нападателя. От раната запръска кръв под високо налягане. Двамата паднаха с пъшкане върху лорд Елгин, а столът в стил Луи XVI се пръсна на трески от внезапния удар.
Други двама китайски убийци изскочиха от тъмнината с мачете в ръце.
Рандъл сграбчи извития крак на стола и замахна към проблясващото острие, което се спускаше надолу към него. Дървото посрещна стоманата с трясък и кракът се сцепи на две. Към Рандъл полетя второ острие, което се размина на косъм с главата му. Междувременно лорд Елгин пълзеше на четири крака възможно по-далеч от лудницата. Вече беше ясно, че убийците се интересуват единствено от синеокия.
Щом осъзна, че нападателите се мъчат да се доберат само до него, на Рандъл му стана много по-лесно да се защитава. С грациозност и бързина той скочи на крака и отстъпи назад, преценявайки броя и уменията на противниците си. Зърна Хари Паркс, свит уплашено зад стола си; генерал Нейпиър пък се шмугна в сенките. Сър Хоуп се взираше в мрака с изваден пистолет в очакване от тъмното да се появят още нападатели.
След като се увери, че са останали само двама убийци, Рандъл нанесе заден ритник с извъртане и с лекота повали първия нападател. С ослепителна скорост заби юмрук в гърлото му и смачка дихателната му тръба. После го сграбчи за глезена и го хвърли по очи в огъня, при което неуспелият убиец запищя, мъчейки се да си поеме дъх сред горящите въглени.
Някои от британските офицери бяха останали по местата си, втрещени от разиграващата се пред очите им битка. Рандъл бавно заобиколи отляво единствения останал нападател, като в същото време оглеждаше мрака, за да се увери, че няма да бъде изненадан. Лорд Елгин още лежеше по гръб на земята и се мъчеше да се оттласка по-надалеч с крака.
Рандъл приклекна под носещото се към него хоризонтално острие и отстъпи, когато противникът замахна за втори път. Избегна с лекота острата стомана, ловко се озова зад нападателя и му приложи сложна душаща хватка. Направи рязко движение, вратът на убиеца изхрущя и той падна мъртъв в краката на лорд Елгин.
Никой британски офицер не беше виждал досега подобни бойни умения.
Лагерът изглеждаше абсолютно неподвижен, с изключение на танцуващите пламъци на огъня. Тримата убийци бяха мъртви и лежаха по лице. Единият тлееше в огнището и вонята на опърлена коса изпълваше ноздрите на всички.
Сър Хоуп изтича в палатката си и след малко се появи със сабя в ръка.
Хари Паркс нервно отиде до лорд Елгин, следван от генерал Нейпиър. Двамата изправиха на крака британския главнокомандващ и му помогнаха да седне на стола на Хари.
— Добре ли сте? — попита Рандъл лорд Елгин, но едрият мъж сякаш беше изгубил дар слово.
Хари нервно огледа лагера.
— Откъде знаете да се биете така, по дяволите? — попита той.
— Опитвах се да защитя лорд Елгин — отвърна Рандъл, избягвайки въпроса.
— Никога не съм виждал подобно нещо — каза Нейпиър.