В този момент Ринчен изостави желанието си червените дяволи да направят грешка. Можеха да вземат Тиендзин без абсолютно никакви коварни трикове. Двете войски щяха да се изправят една срещу друга на полетата при Тунджоу, само на 20 км от стените на Пекин. Щеше да бъде челен сблъсък между двама легендарни генерали. Синеокият щеше да разполага с по-добра артилерия, но Ринчен имаше численото превъзходство, волята на хората и кръвта на Чингис хан, течаща във вените му.
Това щеше да бъде сражение до смърт. И плячката за победителя щеше да е несметна — титлата Син на небето и всички съкровища на Средното царство.
16.
Калифорния, Америка
„Ентърпрайз Корпорейшън“
Меркуриева лаборатория, субниво А5
22 юни 2084 г.
10:20 ч. местно време
62 дни преди началото на мисия Ездра
Влизането за първи път в Меркуриевата лаборатория будеше страхопочитание у всекиго. Рандъл не беше изключение. Колкото и добри да бяха техническите обяснения преди това, бе невъзможно човек да бъде подготвен за онова, което му предстоеше да види.
Меркуриевата лаборатория беше най-модерното научно съоръжение в света. Помещението бе ярко осветено, правоъгълно, с площ половин футболно поле. Куполообразният черен покрив се издигаше на три етажа по краищата и бе два пъти по-висок в центъра. В случай на катастрофална авария, свързана с някакъв вид експлозия, помещението щеше хидравлически да се свие върху себе си, позволявайки на сградата да абсорбира еквивалента на ядрена детонация.
От съображения за сигурност лабораторията имаше и пет етажа под повърхността и разполагаше с отделна вентилационна система. Енергията й се осигуряваше от серия водноелектрически генератори, разположени в устието на естуара Кламат, южно от прочутия щатски парк „Дел Нотр“. Мощното движение на вода при приливите и отливите осигуряваше предостатъчно енергия за захранването на целия комплекс на „Ентърпрайз Корпорейшън“.
Покрай западната стена на лабораторията минаваше бронирано стъкло, зад което се намираха различните контролни центрове и наблюдателни платформи. Това бе несъмнено най-сложният опитен полигон, създаван някога. Но още по-впечатляващи от самата сграда бяха системите, които съдържаше тя — компонентите, изградени според схемите в свитъците от Мъртво море, които изграждаха машината на времето.
Облечени в черните униформи на Меркуриевия екип, Андре Стайнбек и Уилсън Даулинг поведоха Рандъл и професор Оутър на обиколка. Андре беше пример за младежка прилежност, докато Уилсън изглеждаше малко немарлив — горното копче на куртката му беше разкопчано, косата му се нуждаеше от подстригване, а по бузите му беше набола четина.
От пристигането си в Меркуриевата лаборатория Рандъл не можеше да откъсне поглед от блестящата транспортна капсула, осветена от най-ярките прожектори и издигната непосредствено над пода в центъра на лабораторията. Прозрачният мехур, два пъти по-висок от човек, бе заобиколен от три бляскави титаниеви пръстена, подобно на дебели сребърни обръчи, които при включване се завъртаха по сложен начин около капсулата. Около нея имаше и петдесет и шест лазерни пушки с мощност 5 теравата, закрепени под различни ъгли и насочени към центъра. В далечината, монтирана високо на северната стена, се намираше титаниевата рамка на инфлатора.
— Това е сферата на имплодера — обяви Андре, сочейки прозрачния мехур, в който се взираше Рандъл. — Построена е от едно парче естествено формиран кристал. Именно в тази капсула молекулите ви ще бъдат ускорени до скоростта на светлината чрез последователната стрелба на тези лазери. — Андре постави ръце върху една от лазерните пушки. — Всеки лазер използва комбинация от звукови и енергийни вълни, за да създаде вибрации, които разделят молекулите. Особената последователност на стрелбата гарантира, че процесът на разпадане няма да бъде фатален.
— За твой късмет вече са го тествали върху Уилсън — обади се Оутър.
Андре изгледа неодобрително професора.
— Около транспортната капсула има три титаниеви пръстена, наречени намотки на инфлатора. Когато бъдат захранени с точно 2,397 петавата електричество, те се завъртат в противоположни посоки и създават плътно магнитно поле, което задържа електроните в капсулата и не позволява на кристала да се пръсне. — Андре присви очи, сякаш се взираше в слънцето. — С рязко повишаване на енергията на две от намотките и на лазерите материята в капсулата се подлага на Z — притискане. — Той стисна юмрук с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха. — Материята рязко се свива, за да достигне планкова температура, при което ядрата се сблъскват едно с друго и техните протони и неутрони се разбиват на парчета, известни като кварк-глуонна плазма. В резултат температурата в капсулата достига до над десет трилиона градуса. Между другото, точно това са условията, съществували около една микросекунда преди Големия взрив.