— Който ще ти отнесе мозъка, ако нещата се оплескат — обади се професорът.
— Този коментар не беше особено уместен — остро каза Андре.
Рандъл се обърна към Уилсън.
— Бил си много храбър да влезеш в капсулата, без да знаеш дали наистина ще се получи.
— Имах доверие на човека, който ме изпрати — отвърна Уилсън.
— Направи го за пари — смигна професор Оутър. — Всеки го знае.
— Трябва да ми кажеш защо си се съгласил да го направиш, Уилсън — продължи Рандъл. — Всичките ми инстинкти крещят да не влизам в транспортната капсула, въпреки че имам лукса да знам, че ти вече си доказал, че работи.
— Ако познаваше Бартън Ингърсън, бившия ръководител на Меркуриевия екип, щеше да разбереш защо.
— Заради парите — отново прошепна професорът.
— Мога ли да продължа? — нетърпеливо се обади Андре. Той посочи транспортната капсула. — Докоснете кристала, моля.
Рандъл приближи пречупващите светлината заоблени стени и леко докосна с пръсти повърхността.
— Какво чувствате? — попита Андре.
— Топла е — отвърна Рандъл.
— Долавяте ли вибрацията?
Рандъл кимна.
Уилсън се пресегна и опря длан върху кристала. Усети го незабавно — успокояващо трептене.
— Топла е — повтори Рандъл.
Уилсън се намръщи. Защо той не можеше да долови осцилацията на кристала?
— Когато капсулата се нагрее — продължи Андре, — въглеродните атоми започват да трептят. Това е ключов елемент на пътуването във времето. Чрез промяна на температурата на кристалната капсула сме в състояние да променяме честотата на енергията вътре в нея, на кварк-глуонната плазма, като по този начин променяме целта във времето. Колкото по-висока е честотата, толкова по-назад във времето пътувате. Тоест, колкото по-гореща е капсулата, толкова по-далеч в миналото можете да се върнете.
Андре сви длани, сякаш държеше топка за тенис — точно по същия начин, по който Бартън го бе обяснил на Уилсън преди три години.
— Земята е обвита от електромагнитно поле. Пътуването във времето се осъществява чрез преминаване на енергия през това поле. Транспортната капсула ни позволява да превърнем материята в чиста енергия и след това да я вкараме в магнитното поле на планетата чрез това. — Андре посочи ромбовидната рамка, окачена на 10 метра във въздуха в отсрещния край на помещението. Десетки дебели кабели се виеха от нея и водеха до редица проводници. — Четирите титаниеви пръта на ромба са силно заредени магнитни полюси, разположени един срещу друг. Когато пуснем през тях достатъчно електричество…
— Около двайсет петавата — обади се професор Оутър.
— … По-точно двайсет петавата и четиристотин деветдесет и един теравата — продължи Андре, — силите на отблъскване пробиват дупка в магнитното поле на Земята. На теория резултатът е червеева дупка. В зависимост от честотата на входната енергия се определя и датата, на която тази енергия се превръща обратно в материя. — Андре се обърна към Рандъл. — Процесът всъщност е съвсем прост. Колайдерът и имплодерът разпадат материята ви. Инфлаторът и диференциаторът прехвърлят енергията с точно определена честота в магнитното поле на планетата.
— А как действа обратното преобразуване на енергията в материя? — попита Рандъл.
— Този процес е малко по-неясен — бързо отвърна Андре. — Но ще ви кажа какво знам. Процесът на пресъздаване като че ли се съсредоточава върху обекти с важна магнитна сигнатура. Уилсън се материализирал на покрива на многоетажна сграда. Когато се върна в настоящето, той се появи в самата транспортна капсула. Каква е точната причина за тези места, си остава донякъде загадка, но подозираме, че енергийната честота се привлича към точката си на поява. Всяко действие има противоположно и равно по сила противодействие, следователно пресъздаването точно на същото място анулира квантовата бъркотия.