— Има нещо много по-важно — каза Уилсън, като търкаше двудневната си четина. Тонът му накара Рандъл да насочи цялото си внимание към него. — Машината, която гледаш, е нещо повече от проводници, кристали, магнитни полета, лазери и научни теории. Тази машина… — Уилсън опря длан в сферата и усети отново вибрацията — … е портал през времето и пространството. Портал, който води към всяко събитие и всяко място в историята. Системата за прехвърляне работи перфектно, това е доказан факт, поради което те съветвам да се съсредоточиш единствено върху задачите, които трябва да изпълниш. Вече се запозна, а се надявам и донякъде получи представа с какво си имаш работа, но това е всичко, което ти е нужно да знаеш. Схемата на тази машина на времето е била открита в Книга Естир от свитъците от Мъртво море — документ, създаден преди повече от две хиляди и триста години и може би написан от ръката на самия бог. В живота едва ли ще намериш по-добра застраховка от тази. — Уилсън току-що беше повторил думите, които бе отправил Бартън към него. — Мисия Ездра осигурява задълбочени подробности относно зашифрованите честоти, необходими за прехвърлянето ти, както и за генетичния строеж на човека, който може да бъде прехвърлен. Ти, Рандъл, трябва да си отговорен за изпълняването на точките на мисията. Това е единственото, което е от значение. Точките на мисията ще ти кажат всичко, което е нужно да знаеш. Андре, Дейвин и целият екип ще се погрижат да стигнеш там. Те несъмнено са най-умните хора на земята, независимо дали говорим за днес, вчера или утре.
В Меркуриевата лаборатория се възцари дълбока тишина. Четиримата стояха мълчаливо, загледани в транспортната капсула и обмислящи казаното току-що от Уилсън.
— Къде ще се материализирам, когато пристигна в Китай? — попита накрая Рандъл.
— Ще пристигнеш в Пекин — отвърна Уилсън. — В Забранения град. Точното място, на което се появиш, ще бъде и мястото, от което ще си тръгнеш.
— Имаме подробности за транспортен портал в Пекин — продължи Андре. — През следващите няколко дни ще направим симулации, които ще ви покажат как да действате.
Уилсън отново постави длан върху кристалната капсула и изведнъж сърцето му натежа. Безброй пъти след завръщането му се бе искало просто да влезе в машината на времето и да изчезне завинаги. Мечтите му го връщаха в 2012 г. при жената, която си мислеше, че обича, но времевите пътеки към нея бяха затворени завинаги, както му бяха казали. Имаше и безброй системи за сигурност, които денонощно пазеха достъпа до Меркуриевата лаборатория. Уилсън много добре знаеше, че Г. М. и Джаспър са ужасно параноични и се страхуват, че порталът може да се използва за подриване на сигурността на „Ентърпрайз Корпорейшън“. И бяха съвсем прави да го мислят. Тъканта на вселената беше загадка за всички и винаги щеше да си остане такава. „Времето“ със сигурност съществуваше в нелинейно измерение. Миналото можеше да въздейства на бъдещето, но и бъдещето можеше да въздейства на миналото — чрез портала. А каква точно беше ролята на съдбата в този комплекс от събития, беше още по-неясно.
— Откъде мога да знам дали постъпвам правилно? — внезапно попита Рандъл. — Ще трябва да вземам прекалено много решения без напътствия и последиците може да се окажат ужасни, ако сгреша.
Уилсън прокара пръсти през косата си. Преди собственото му прехвърляне той се бе чувствал по абсолютно същия начин.
— Мнозина споделят теорията, че всичко в живота е случайно — каза той. — Според мен тази теория е неправилна. Всичко се случва неслучайно. За един Надзирател няма грешки. Каквото и да направиш в миналото, ще бъде правилно и отвъд всяка критика, стига да се придържаш към точките на мисията.
— Точките на мисията са най-важното нещо — потвърди професор Оутър.
— Но каква ценностна система трябва да прилагам? — малко смутено попита Рандъл. — Китайците имат много различни ценности в сравнение с нас тук, в Америка. Да не говорим, че става въпрос за ценности отпреди двеста години. Ами ако действията ми противоречат на онова, което аз смятам за правилно?
— Във вселената има последователен ред — отвърна Уилсън. — И смятам, че този ред ще бъде запазен, каквото и да направиш. Някои неща ще се случат, независимо от действията ти. Ако на някого му е писано да умре, той ще умре. Ако на една армия й е писано да излезе победител, тя ще бъде победител. Затова, Рандъл, ти можеш да правиш единствено онова, което ти позволява вселената.