— Ще ви бъда благодарен, ако не ме разглеждате така втренчено — каза Г. М., посочвайки го с бастуна си.
Сякаш изтръгнат от унес, Уилсън отвърна:
— Изглеждате добре.
— Престанете с нескопосаните лъжи, господин Даулинг — сряза го Г. М. — Не гледам с добро око на нелепи ласкателства.
— Странно — отвърна Уилсън, — но понякога казвам обратното на онова, което си мисля в действителност. — Сега коментарът му изглеждаше абсолютен гаф. Уилсън вдигна ръце в знак, че се предава. — Моля ви, спрете ме, преди да съм изтърсил още нещо. Нямах намерението да проявявам неуважение.
— Вие сте много интересен човек — каза Г. М. — Джаспър скоро ще бъде начело на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Ще се наложи да внимавате повече с него. Той не прощава толкова лесно, колкото аз…
— Мисия Ездра ще е приключила преди това, Г. М., и мен отдавна няма да ме има.
— Вярно — рече Г. М., сякаш тази мисъл не му беше хрумвала. — И как върви подготовката за мисията?
— Мисля, че ще трябва да зададете този въпрос на Дейвин.
Г. М. постави бастуна си върху облегалките на стола, над бедрата си.
— Питам вас.
Уилсън примигна, докато обмисляше отговора си.
— Всичко върви по график. Рандъл Чен ще бъде прехвърлен на двайсет и трети август.
— Младежът как се справя с напрежението?
Уилсън пое дълбоко дъх.
— Мисията е много сложна.
— Какво трябва да означава това?
— Не е като моята мисия. Моята беше в основата си техническа. Нещо беше повредено и ме пратиха да го поправя. Тази мисия е свързана с хора и техните амбиции. Сблъсък на три могъщи култури — китайската аристокрация, смятана за най-декадентската и привилегирована класа на планетата в средата на деветнайсети век, британските военни, които несъмнено са най-самоуверените нашественици на всички времена, и монголите, гордите войни от Севера, които нямат равни на себе си по храброст и самомнение. — Уилсън направи пауза. — Рандъл Чен трябва да манипулира всички. Трябва да мобилизира съюзниците достатъчно, за да се справят с всяка защита на Цин чак до стените на Пекин. И в същото време да ги контролира така, че да им попречи да нанесат убийствен удар и да превземат свещения град. — Уилсън отново замълча. — Мисията е трудна. Справянето с много хора е трудно.
— А какви ще бъдат последствията, ако се провали? — попита Г. М.
Само седмина живи днес знаеха за съществуването на мисия Ездра — и спокойно можеше да се каже, че всички те бяха на различно мнение за последствията за бъдещето. Текстът на Ездра говореше много смътно за „жизнената сила“ на майката природа и къде или в какво точно се съдържа тази енергия.
— Не мога да съм сигурен, Г. М., но мога само да предполагам, че един провал ще се отрази отрицателно на планетата. Несъмнено сте чели същите бележки за мисията като мен. Няма нищо конкретно.
— Точно така, няма. — В действителност Г. М. знаеше много повече, отколкото казваше. С помощта на Андре той бе манипулирал процеса на декодиране и имаше съвсем ясна представа какво представлява „жизнената сила“ и къде точно се намира. — Бих искал все пак да споделите предположенията си за последствията — каза той.
Професор Оутър беше развил някои теории през изминалата година и Уилсън ги обясни без усилие:
— Суша, екстремни температури, бури. Съсипани реколти, нашествия на скакалци. Земетресения, проблеми с озоновия слой. Парников ефект, глобално затопляне. Възможни са всякакви съчетания от подобни събития. Но ако искате нещо наистина мелодраматично, можете да предположите, че и четирите сезона ще се смесят в хаотична бъркотия на температури в двете крайности, вероятно като следствие от промяна в движението на земната ос. За един кратък период от време всички растения ще загинат, а с тях и животните.
— Интересна интерпретация — каза Г. М., като се преструваше, че обмисля внимателно чутото. — И какво според вас представлява тази жизнена сила?
— Нещо свързано със Забранения град — отвърна Уилсън. — Само това знам. Нещо свързано с попечителството на китайците. Поради някаква причина, ако те владеят Забранения град, майката природа е защитена. Но вие вече знаете това, така че защо ме питате?
— Интересно ми е какво мислите. Китайците и техните манджурски братовчеди несъмнено имат най-високо развитата култура — каза Г. М., сякаш задаваше въпрос.
— В това няма съмнение — отвърна Уилсън. — Китайската мъдрост и медицина и до днес се смятат за най-напреднали в целия свят. Но според моите проучвания, китайците са и едни от най-жестоките и корумпирани хора в историята.